Балканска база данни за идентификация на домашни любимци (със снимки)

В един съвършен свят всеки дом трябва да има куче и всяко куче трябва да има свой дом

BGEN
Нерегистрираният микрочип е 100% безполезен!

Въведете внимателно идентификационният номер.

 
ИЗГУБЕНИ НАМЕРЕНИ

Rating for balkanpet.net

Анализи и гледни точки

УКАЗАНИЯ В ПОМОЩ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПРИ АНЕСТЕЗИЯ – III част

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА УСЛОЖНЕНИЯ, ПО ВРЕМЕ НА АНЕСТЕЗИЯ
25.12.2011

От изключително значение е да можете да разпознавате усложненията, които може да възникнат по време на анестезията  и да предприемете бързи и ефективни действия за предотвратяване на тяхното развитие. От Застрахователния Фонд - Професионална отговорност (Professional Liability Insurance Trust -PLIT) посочват, че усложнения настъпили по време на анестезия са причина за значителен брой искове към тях  за покриване на нанесети щети.

 При прилигането на пълна  упойка (general anesthesia) може да се очаква да настъпи нарушение в дихателната дейност на пациента и той да започне да диша трудно и забавено (хиповентилация). Ще разпознаете това усложнение като наблюдавате дихателното ниво и обем на гръдния кош на животното. Нивото на хиповентилация, обаче, може да бъде измерено и с уреда капнометър (отчита директно количеството въглероден диоксид при издишване и вдишване и индиректно чрез неговата концентрация в артериалната кръв. Измерването на нивото на количеството въздух, преминал през белите дробове при едно нормално вдишване и издишване, е въпрос на субективна преценка. Поради това е трудно да бъде разграничено нормалното от анормалното ниво. При пациенти, които са в будно състояние, нормалното ниво на въглероден двуокис при издишване е приблизително 35 – 40 милилитра (35 – 40  mm  Hg). Нивото на въглероден двуокис нараства на приблизително 40 – 50 милилитра при издишване при пациенти, които са приспани, за да бъдат оперирани, но са в най-леката, сънна форма на анестезия (дишат самостоятелно, без помощни средства, с нормално движение на гръдния кош. Ако нивото на въглероден двуокис се повиши, установете причината за това, например – пациентът може би е упоен прекалено дълбоко?! Тогава трябва да му окажате помощ като предизвикате вентилация с позитивно налягане (въздухът навлиза в белите дробове на пациента чрез механична помощ -  (positive pressure ventilation) както и да коригирате дозата на упойващия медикамент, за да постигнете желаната анестезия.

Прекомерен спад на кръвното налягане (hypotension) е често срещано усложнение, което може да възникне при анестезия. Хипотнезията може да бъде диагностицирана чрез постоянно наблюдение на кръвното налягане на пациента и другите жизнени показатели. За да се нормализира състоянието трябва да го изведете от състоянието на дълбока към по-лека анестезия като намалите дозите на подаваните упойващи медикаменти, (decreasing the depth of anesthesia), да му влеете кристалоиден и/или колоиден разтвор и медикаменти от групата на вазопресорите (vasopressors), и инотропните лекарства (inotropes).    

 Следете за признаци на аритмия (нарушение на сърдечния ритъм) като прослушвате сърцето на  пациента  (auscultation ), като му направите електрокардиография или наблюдавате за нарушения на пулса и на сърдечната честота чрез Доплерово изследване (ултразвуков преглед). Най-често срещаните форми на аритмия по врeме на периоперативиня период  са брадикардията (забавяне на съредчната честота) и вентрикуларната (камерна) аритмия. Решението дали да лекуваме определена аритмия зависи от това доколко сериозна е тя, от нейния ефект върху другите хемодинамични показатели и от това доколко е вероятно да се усложни.

 Не са известни много данни за това какви са причините за смъртните случаи на кучета и котки по време на анестезия и в перианестетичния период. Повечето усложнения и летални случаи настъпват през периода на възстановяване от анестезия. Причините за повечето смъртни случаи по време на анестезия не са изяснени, защото няма достатъчно информация за тях.

  Рискът от настъпване на смърт по време на анестезия може да бъде намален, ако внимателно наблюдавате промените в жизнените показатели на пациента, ако поставите навреме диагноза и бързо предприемете мерки за предотвратяване развитието на усложнения. При летален случай предложете на стопанина  възможността да бъде извършена аутопсия на животното. При нея може да бъде открито, че то е страдало от болест, която е довела до смъртта му по време на анестезия и която не е била открита при подготовката му за операция. Бъдете съпричастни към мъката на вашите клиенти. Това може да им помогне по-лесно да понесат чувството на загуба на домашния си любимец, както и да се справят по-добре с обвзелите ги гняв и скръб. 

ВЪЗСТАНОВЯНЕ ОТ АНЕСТЕЗИЯ

  Възстановяването на пациента от анестезия е критичен период в който трябва да продължите да поддържате жизнените му функции, да следите за тяхното състояние и да описвате данните в дневник. Този период започва, когато спрете да подавате газообразни анестетици на пациента, но не приключва с неговото екстубиране (извеждане от апаратно дишане - extubation). Пациентите, които се възстановяват от анестезия, трябва да бъдат наблюдавани от специалист, който е обучен да открива евентуални усложнения на състоянието им. Въпреки, че много усложнения възникват по време на самата анестезия, повечето смъртни случаи, които са свързани с поставянето под упойка, настъпват през периода на възстановяване. Най-критични са първите три часа на възстановяване от анестезия. Според изнесените данни 47 процента от смъртните случаи при анестезия на кучета и 60 процента от тези при котките са настъпили в периода на възстановяване от операция (постоперативен период - postoperative period.). Продължете да наблюдавате жизнените показатели на пациента докато те не достигнат нормалното си равнище (базово – baseline). Много полезни за откриването на животозастрашаващи усложнения са следните процедури - измерване на  пулса и кислородното насищане на артериалния хемоглобин (Pulse oximeter), мониторинг  на кръвното налягане, както и периодично прослушване на белите дробове и сърцето (аускултация – auscultation). Направете нови електрокардиограми и продължете мониторинга на кръвното налягане на  пациентите, които са изложени на съществен животозастрашаващ риск поради хипотензия  (понижаване на кръвното налягане) или поради аритмии. (dysrhythmias). Много от пациентите са с потиснати дихателни функции (респираторна депресия - respiratory depression ) в началото на възстановяването си от анестезия. Продължете да обдишвате пациента с кислород докато кислородното насищане на артериалния му хемоглобин (Sp02) достигне приемливо равнище, когато той вдишва нормално циркулиращия въздух в помещението. Изключете апаратното дишане (екстубиране - extubation) на пациента едва тогава, когато започне да преглъща енергично, което е знак, че е в състояние да диша самостоятелно. В момента преди да извадите ендотрахеалната тръба, изпуснете въздуха от маншет-балона й. Хубаво е, докато извеждате от апаратно дишане (екстубирате) пациенти, на които е правена стоматологична процедура или е извършена лицево-челюстна операция, носът им да е разположен малко по-ниско от задната част на главата. Освен това е добре – маншет-балонът на ендотрахеалната тръба да не е съвсем изпразнен, а да е леко надут. По този начин всички кръвни съсиреци и други частици ще бъдат изчистени от трахеята на животното и заедно със секретите, които то отделя, ще попаднат в областта на фаринкса орган, в който се пресичат пътят на въздуха и пътят на храната -  pharyngeal region. Така то ще може да ги изплюе или да ги глътне като по този начин ще намале рискът да се задави или да се задуши (това може да стане, ако тези съсиреци и секрети попаднат в дихателните му пътища - risk of aspiration ). Пациентите в състояние на хипотермия (понижаване на телесната температура до твърде ниски стойности-  hypothermia) е възможно да имат нужда от по-продължителен период на възстановяване от анестезия, в резултат на което да настъпи влошаване на състоянието им. Осигурете необходимото затопляне на пациента (thermal  support) докато телесната му температура постепенно се нормализира и се приближи до нормалните показатели.

 По време на периода на възстановяване намажете отново с мехлем около очите на пациента, особено ако сте му давали медикамент от групата на антихолергиците (anticholinergic). Прилагайте мехлема докато не се възстанови нормалния рефлекс на мигане (blink re?ex). Изпразнете пикочния мехур на животното, ако той е пълен, за да намалите неприятното усещане, което това му създава (докато все още рефлексите му не са възстановени). Направете нова оценка на силата и продължителността на болката, която пациентът може да изпита и ако е необходимо изгответе подходящ план за потискане на болката (pain management) по време на постоперативния период. Давайте на пациента подходящи болкоуспокояващи и му осигурете спокойствие и тишина, което ще спомогне за плавното му възстановяване. Наблюдавайте животното за признаци на дисфория (форма на болестно потиснато настроение, което се характеризира с раздразнителност и чувство на враждебност -  dysphoria), пристъпи на делириум (състояние на умопомрачение, свързано с халюцинации, непроизволни двигателни действия, конвулсии и др.) и следете дали не изпитва болка. Окажете му ветеринарномедицинска помощ, ако се наложи. Пациенти, които са били подложени на анестезия, може да бъдат изписани от ветеринарната клиника само, ако са будни, и с адекватно поведение (нормална рефлекторна дейност – не са замаяни или дезориентирани), ако телесната им температура е в нормалните граници и ако общото им състояние е много добро. Наблюдавайте реакциите на животното - дали проявява раздразнителност и агресия, когато общува със стопаните си и дали организмът му поддържа относителна стабилност на основните физиологични показатели. Изгответе за стопаните на животното писмени инструкции, в които посочете какви дози болкоуспокояващи и други лекарства трябва да му бъдат давани в домашни условия. Посочете възможните странични ефекти на тези медикаменти.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ - ИЗВОДИ

  Прилагането на анестезия изисква от вас да предприемете много повече действия от това да изберете необходимите анестетични медикаменти. Създаването на подробен, индивидуален план за анестезия на всеки един пациент ще намали смъртността по време на оперативна намеса (ще намали периоперативната смъртност - perioperative morbidity) и ще подобри условията за нейния благоприятен изход. Постоянното наблюдение на жизнените показатели на пациента, способноста да различим нормалните показания на организма от анормалните, както и да реагираме бързо и адекватно - са изключително важни, за да не допуснем потенциално обратимите усложнения да се превърнат в необратими. По време на възстановителния период на пациента от анестезия трябва да го наблюдавате внимателно и да му оказвате необходимата помощ. За успешното прилагане на анестезия е необходимо ветеринарномедицинският екип, който я прилага, да се състои от опитни и наблюдателни специалисти. Те трябва да са преминали обучение по клинична фармакология  и да са наясно с необходимите процедури за физиологичната адаптация на пациента подложен на анестезия. Екипът трябва да може да борави с апаратурата за анестезия и мониторинг на жизнените показатели на пациента. Всички, които участват във ветеринарномедицинският екип, трябва да могат своевременно да забележат анормалните промени в жизнените показатели на пациента и да могат да предприемат правилните действия, познавайки възможните нежелани лекарствени реакции при прилагането на раличните медикаменти за анестезия. Трябва да познавте и очакваните промени в жизнените показатели на пациента, когато е под пълна упойка и/или преминава от една фаза на анестезия в друга. Провеждайте обучения и изпити на служителите преди да ги назначите на работа, и през определен период след като вече са част от вашия екип, както и след случаите с неблагоприятен изход, като част от обичайния анализ на причините за влошаване на състоянието на пациента или за неговата смърт. Начините за прилагане на анестезия и необходимите за това медикаменти се развиват в зависимост от напредъка на фармакологията и технологичния прогрес. Съществуват много възможности за професионално обучение по анестезиология. Задължително е периодично да опреснявате вашите познания по анестезиология. При по-сложни случаи, които изискват по-високо ниво на компетентност по анестезиология от тази на общопрактикуващия ветеринарен специалист, трябва да обмислите привличането на дипломиран експерт по ветеринарномедицинска анестезиология.

.........................................................................................

Сайтове с полезна и актуална информация за анестезия при домашните любимци;

Veterinary Anesthesia & Analgesia Support Group (VASG)

Информация за прилагането на анестезия и обезболяване.

 

International Veterinary Academy of Pain Management

Информация и методи при управление на болката

 

Colorado State University

За всеки отделен пациент може да бъде изготвен и принтиран списък с необходимите при спешни случаи лекарства и техните дози.

КАЛКУЛАТОР ЗА СПЕШНИ ДОЗИ ПРИ КУЧЕТА

КАЛКУЛАТОР ЗА СПЕШНИ ДОЗИ ПРИ КОТКИ

 

 

 

American Society of Anesthesiologists (ASA)

Скала за оценка на здрвания статус на пациентите

 

American College of Veterinary Anesthesiologists (ACVA)

Указания за наблюдение на жизнените показатели на дребните животни.

Професионални насоки.

 

American Animal Hospital Association (AAHA)

Справочник с указания за управление на болка при лечение на кучета и котки.

снимка; shutterstock