Балканска база данни за идентификация на домашни любимци (със снимки)

В един съвършен свят всеки дом трябва да има куче и всяко куче трябва да има свой дом

BGEN
Нерегистрираният микрочип е 100% безполезен!

Въведете внимателно идентификационният номер.

 
ИЗГУБЕНИ НАМЕРЕНИ

Rating for balkanpet.net

Анализи и гледни точки

УКАЗАНИЯ В ПОМОЩ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПРИ АНЕСТЕЗИЯ – IIчаст

АНЕСТЕЗИОЛОГИЧЕН ПЛАН ЗА ПАЦИЕНТ
31.12.2011

 

  Подготовка на пациента за анестезия.

 Свържете се със стопанина на пациента в деня преди операцията. Обсъдете с него как да подготви домашния си любимец за анестезия като напомните промените в медикаментозното лечение на животното, които сте препоръчали. Позволете да бъде дадено на домашния любимец да пие вода (това може да продължи до началото на етапа на премедикация (медикаментозна подготовка на пациента -, която предшества прилагането на анестезия). Препоръчва се пациентът да не се е хранил известно време преди да бъде поставен под упойка, за да бъде избегнато спонтанно повръщане (regurgitation) или аспирация на стомашното съдържание по време на анестезията. Разбира се, при всеки един пациент стомашно-чревният тракт се изпразва за различно време. Това зависи от индивидуалните характеристики на животното (вид, порода, възраст и т.н.) както и от количеството храна.. При по-младите животни е достатъчен по-кратък период на гладуване (fasting) преди да бъдат поставени под упойка. Тези, които са на възраст между 6 и 16 седмици, може да се хранят до четири часа преди да бъдат оперирани. Ако не са хранени по-дълъг период съществува риск от настъпването на хипогликемия (ниско ниво на кръвната захар) по време на операцията (perioperative hypoglycemia). По принцип е доказано, че при животни, които са по-възрастни от 16 седмеци, периодът на гладуване може да започне не по-рано от шест часа преди операцията. След това, обаче, не трябва да им бъде давана храна, за да не повърнат спонтанно при анестезията. Препоръчваме, когато медицинските процедури са назначени за по-рано през деня - по-възрастните животни  да не приемат храна през предходната нощ. Когато, обаче, се налага животни да бъдат оперирани по спешност, то често няма как те да са с празeн стомах. Тогава от изключително значение е ветринарният екип  да обърне още по-голямо внимание на процедурите, чрез които ще бъде гарантирано, че пациентът ще диша нормално докато е под упойка. Не отлагайте медицинските процедури по спешност, когато те са наложителни, само защото се опасявате, че стомашно-чревният тракт на животното не е празен и то може да повърне. Пациентите, които страдат от диабет може да не са приемали храна преди медицинската манипулация, но може и да им е дадена храна. Това зависи от преценката на ветеринарния лекар и от това колко се очаква да продължи тази манипулация. Създайте график на хранене на животното, така че той да бъде съобразен с инсулина, който то приема. Независимо от това,  дали пациентът с диабет се е хранил или не преди медицинската манипулация, вие трябва да приложите процедурите за гарантиране на неговото нормално дишане - така, все едно че стомахът му е пълен.

 Анестезиологичен план.

 Създавайте индивидуален план за анестезия на всеки един пациент. Той трябва да е съобразен с преданестезиологичната (preanesthetic) оценка на риска от усложнения по време на упойката. Няма универсален план, който да е приложим при всички пациенти. При изготвянето на плана трябва да имате предвид екипът, който ще извърши медицинските манипулации, необходимата апаратура и лекарства. В един завършен план за прилгането на анестезия трябва да бъдат описани всички обезболяващи-аналгетици, които ще бъдат дадени на животното по време на периоперативния период (perioperative analgesia), упойващите-седативи и/или транквиланти които ще бъдат приложени преди и след анестезията, както и медикаментите, чрез които пациентът ще бъде поставен под упойка и ще бъде поддържано неговото състояние. Трябва да бъде посочено и как ще бъде оказвана постоянна психологическа подкрепа на пациента, кои са жизнените му показатели, които ще бъдат наблюдавани и как ветеринарният екип ще реагира, ако по време на манипулацията възникне заплаха за здравето и живота на животното. Планът трябва да може да търпи изменения в зависимост от това  как животното ще реагира по време на анестезията.

Медикаментозна подготовка за анестезия. (Preanesthetic Medication)

 Подготовката на животното  за анестезия посредством прилагането на обезболяващи (аналгетици) и упойващи медикаменти (седативи) има редица предимства. Таке се намаляват нивата на стрес както при пациента така и при тези, които го лекуват. За тях става по-лесно да извършат необходимите медицински манипулации. Освен това, по този начин се налага да бъдат приложени по-малки дози от венозните и инхалационни анестетици, за да може пациентът да бъде въведен в анестезия. Това има положителен ефект, защото в зависимост от дозата някои от тези медикаменти може да имат и нежелан ефект върху пациента. Прилагането на някои лекарства за подготовка за анестезия (preanesthetic medications) също може да има нежелани странични ефекети. Бензодиазепините (benzodiazepines), например, може да предизвикат реакция на дисфория (форма на болестно потиснато настроение, което се характеризира с раздразнителност и чувство на враждебност -  dysphoria). Медикаментите от групата на алфа-2 агонистите  и опиоидите  може да предизвикат брадикардия (понижаване на сърдечната дейност, ритъмни нарушения на сърдечната дейност - bradycardia), а ацепромазинът (acepromazine) може да стане причина за хипотензия (понижено кръвно налягане - hypotension). Страничните ефекти на медикаментите може да бъдат ограничени чрез правилното им дозиране и комбиниране, съобразено с индивидуалните особености на пациентите. При тези, които са в критично състояние, може да не бъде провеждана медикаментозна подготовка за анестезия,

 Лекарства и процедури за потискане на болката (Pain Management).

 За да не усеща пациентът болка по време на операцията и след нея, му дайте съответните лекарства и приложете необходимите медицински процедури. Организмът на всеки един пациент ще реагира по различен начин на обезболяващите и упойващите медикаменти. Поради това при всеки отделен случай трябва да направите индивидулана преценка за типа лекарство, каква ще е дозата и на какъв период от време да бъде давана. Това зависи от силата и продължителността на болката, която очаквате пациентът да изпита. Освен чрез опиоди (opioids) - медикаментозната подготовка (premedication) на пациента за анестезия се осъществява и посредством периоперативни процедури за обезболяване. (perioperative analgesic techniques). Те включват прилагането на нестероидни притивовъзпалителни средства НПВС (nonsteroidal anti-in?ammatory drugs), локални и регионални упойки от типа "нервен блок" ( local and regional nerve blocks) както и директно вливане във вените на пациента на опиоиди (интравенозни  IV infusions of opioids). Можете да приложите и лекарства от типа N-МЕТИЛ-D-АСПАРТАТНИ медикаменти (на базата на аспартатните соли -N-methyl- D –aspartate) както и рецепторни антагонисти (receptor antagonists) - като например кетамин или лидокаин. При по-болезнените медицински манипулации трябва да сте подготвени да приложите различни процедури за обезболяване. Необходимо е постоянно да преценявате дали пациентът се чувства добре и да полагате необходимите грижи за потискане на болката. "Справочникът с указания за управление на болката, издаден от "Американска Асоциация на Ветеринарните Клиники" (AAHA) и редица други източници дават насоки и предложения за процедурите, които трябва да бъдат приложени, за да може пациентите да не изпитват болка.

Анесетзия при домашни любимци със съпътстващи заболявания?

(Anesthetic Management of Patients with Comorbidities)

 Планът за прилагане на анестезия се налага да бъде променен при определени условия. В тези указания не е възможно да бъдат изложени по-обстойни коментари за прилагането на анестезия при пациенти със съпътстващи заболявания. Все пак, накратко са разгледани възможностите за анестезия при пациенти, които страдат от диабет, от сърдечни и бъбречни заболявания, както и от хепатит.

 Анестезия при пациенти с диабет.

 При пациенти с диабет по време на периода на подготовка, на въвеждане и извеждане от анестезия провеждайте периодични изследвания на нивата на кръвната захар. Това трябва да става на достатъчно кратки интервали, за да откриете навреме евентуалните симптоми на хипогликемия (понижаване на нивото на кръвната захар) или хипергликемия (повишаване на нивото на кръвната захар преди състоянието на пациента да се влоши. Най-добре е пациентите с диабет да бъдат стабилизирани преди да им бъде поставена анестезия, освен ако тя не се налага по спешност.

 Анестезия при пациенти с бъбречни заболявания.

 Няма добър анестетик или комбинация от болкоуспокояващи лекараства, които да са подходящи при с пациенти бъбречни заболявания. Най-важно е да бъде поддържано нормалното им кръвно налягане и бъбречна перфузия (процес на доставяне на хранителни вещества и кислород към бъбреците посредством артериалната кръв - renal perfusion). Можете да разберете дали някой от пациентите е в състояние на по-лека или по-тежка бъбречна криза, (moderately or severely azotemic patients) в зависимост от това дали уринира често и да решите какво болкоуспокояващо да му дадете. В зависимост от състоянието и реакциите му преценете какъв медикаментозен разтвор да му влеете и в какви дози. По принцип, обаче, при пациенти с бъбречна криза трябва да влеете доза и половина или две дози кристалоиден разтвор (солеви разтвори, които съдържат натрий) между 12 и 24 часа преди анесетзията. Това би трябвало да помогне за  намаляване остротата на бъбречната криза (azotemia). Продължете да вливате медикаментозни разтвори и след операцията в зависимост от състоянието на пациента.

При анестезия на пациенти с бъбречна недостатъчност се препоръчва да им бъдат вливани по 20 - 30 милиграма медикаментозни разтвори на час, на килограм от теглото им. При пациенти с бъбречна недостатъчност може да бъде предизвикано уриниране (diuresis) като им бъде дадено лекарството "Манитол" (mannitol). Това ще увеличи медуларанта бъбречна перфузия (ще се засили притока на артериална кръв към сърцевинната - вътрешната част на бъбреците). Манитолът ще има ефект, ако бъде прилаган на малки дози, преди да се проявят симптомите на исхемичен епизод (ischemic episode). Ако бъдат дадени по-големи дози от този медикамент, може да настъпи (нежелателно) свиване на бъбречната артерия (renal vasoconstriction). Препоръчват се и медикаменти от групата на вазопресорите (vasopressors) както и инотропни лекарства (inotropes), но единствено и само за поддържането на нормална сърдечна дейност на пациента. Няма данни те да допринасят за стимулиране на бъбречната перфузия или да осигуряват някаква защита на бъбреците.

 Анестезия при пациенти със сърдечни заболявания.

 При пациенти с тежки сърдечни заболявания внимателно дозирайте интравенозните медикаментозни разтвори, които вливате, защото предозирането им може да доведе до конгестивна сърдечна недостатъчност (congestive heart failure). Различните пациенти може да понесат различни количества от медикаментозни разтвори, прилагани през различни периоди от време. Контролирайте подаването на разтворите като наблюдавате следните показатели: артериално кръвно налягане (systemic blood pressure), централно венозно налягане (central venous pressure), оксигенация. Прослушвайте  белите дробове на пациента за евентуални хрипове (auscultation of lung sounds). Преди да оперирате, проверете дали пациентът няма сърдечна аритмия, която да изисква лечение преди да бъде поставен под упойка. В деня на операцията пациентът трябва да приеме обичайните дози лекарства, които са му предписани, ако страда от сърдечно заболяване. Някои медикаменти може да предизвикат понижаване на кръвното налягане като например -  инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (angiotensin-converting enzyme inhibitors) и бета-блокерите. Имайте готовност да дадете на пациента инотропни лекарства (inotropes) и да предприемете други мерки за стабилизиране на неговото състояние, ако се наложи. Наркотичните болкоуспокояващи (опиоидните аналгетици - opioid analgesics) дават добър ефект при анестезия на пациенти със сърдечно-съдови проблеми. Употребата на някои упойващи медикаменти, обаче, може и да не са удачни при пациенти, които страдат от определени видове сърдечни заболявания. (Например по-големите дози кетамин може да предизвикат ускорено сърцебиене, което може да доведе до здравословни проблеми на пациенти, които страдат от Хипертрофична кардиомиопатия Избягвайте да прилагате медикаменти от групата на алфа-2 агонистите при кучета, които страдат от заболяване на митралната сърдечна клапа. Използването на мултимодален подход (multimodal approach), при който се прилагат медикаменти от много и различни фармакологични групи, е за предпочитане, за да бъдат ограничени най-опасните странични ефекти, които всяко едно лекарство може да има върху сърдечно-съдовата система на животното.  

 Анестезия при пациенти със заболяване на черния дроб.

 Дисфункцията на черния дроб също изисква специално внимание. Все пак, увеличеното ниво на чернодробните ензими при пациент, който няма други здравословни проблеми, не винаги е достатъчна причина за избягване на поставянето му под упойка. При животните с дисфункция на черния дроб може да възникнат усложнения поради развитието на хипогликемия. (понижаване на нивото на кръвната захар. Причина за това е недостатъчно наличие на гликоген в животинските клетки (животински аналог на нишестето - сложен въглехидрат в клетките на животните -  glycogen) и понижената глюкогенеза (процес на разграждане на белтъци в организма -  impaired  gluconeogenesis). При това положение може да се наложи животното да бъде захранено с хранителната добавка - декстроза. Ако животното има хипопротеинемия (понижено съдържание на протеини в кръвта- hypoproteinemia), то може да се наложи да му бъде прелята прясно замразена плазма (кръв без формени елементи). Независимо от вида на приложения упойващ медикамент – черният дроб на пациента може да не го преработи лесно и това да доведе до по-трудното му възстановяване след упойка. За това може да се окаже полезно да бъдат приложени инхалантни медикаменти и лекарства със специфични съставки от групата на антагонистите като опиоидите и алфа-2 агонистите.

 За и против някои медикаменти, които се използват при анестезия. 

  Авторите на това упътване признават, че съществуват противоречиви мнения по отношение прилагането на някои обезболяващи средства. Някои от тези виждания са изложени накратко в този текст. Съществува погрешното мнение за ефекта на седативния медикамент ацепромазин (acepromazine) при пациенти, които са получавали  припадъци. Няма никакви доказателства, че ацепромазинът повишава риска за здравето при пациенти с епилептични припадъци и при такива, които припадат поради други здравословни проблеми. Противоречиво е и безкритичното предоверяване на антихолинергични лекарствени препарати (anticholinergic drugs) като Атропин (atropine) и Гликопиролат (glycopyrrolate) при съставянето на плана за медикаментозна подготовка  на пациента (a premedication protocol). Според някои специалисти подобни лекарства не трябва да бъдат използвани по принцип, защото действието им е кратко, а и може да предизвикат тахикардия. Това води до повишена кислородна консумация на миокарда (increases myocardial O 2 consumption) и вероятност от настъпването на миокардна хипоксемия  (понижаване на съдържанието на кислород в кръвта, което постъпва в миокарда - myocardial hypoxemia). Обратно, лекарства от групата на антихолинергиците може да бъдат приложени на пациенти като предпазна мярка при процедури, при които съществува повишен риск от развитието на вагална брадикардия (vagal bradycardia забавяне на сърдечната честота поради негативен ефект върху вагалните нерви; от латинската дума "vagus", която буквално означава "блуждаещ", "странстващ"). Например това може да се получи при операция на очите (офтамологична -  ocular surgery).  Лекарства-антихолинергици се използват и като предпазна мярка при анестезия с даден опиоид (opioid), за да бъде ограничена опасността от забавяне на сърдечната честота (брадикардия ), която той може да предизвика. Антихолинергиците може да бъдат прилагани при кучета с "Брахицефален (респираторен) синдром", който се характеризира със запушване (обструкция) на дихателните пътища и повишена импулсивност на вагалните нерви (higher resting vagal tone). Кучетата с Брахицефален синдром са по-податливи към забавяне на сърдечната честота. Еднвоременното използване на лекарства-антихолинергици и медикаменти от типа алфа-2 агонисти е спорно. Някои практикуващи ветеринарни лекари предпочитат да добавят и антихолинергици, за да ограничат риска от  забавяне на сърдечната честота и свързаното с нея намаляване на количеството кръв, което сърцето изтласква. Въпреки това, комбинацията от тези видове лекарства създава потенциален риск от понижаване на кислорода в кръвта в миокарда (myocardial hypoxemia) поради увеличената миокардна активност (myocardial work). Лекарствата от групата на антихолинергиците трябва да бъдат прилагани само след оценка на рисковите фактори за здравето на всеки един отделен пациент и то само, ако жизнените му функции са поставени под постоянно наблюдение.

 Подготовка за прилагането на анестезия.

 Преди да поставите пациента под упойка се уверете, че разполагате с медицинската апартура и медикаментите, които смятате, че ще са ви необходими. Уверете се, че имате пряк и лесен достъп до тях, че уредите са изпрвани и работят съгласно изискванията, а лекарствата не са с изтекъл срок на годност. Редовно обезпечавайте техническата поддръжка и правилното функциониране на цялата апаратура, която използвате при анестезия.

Инструкции за експлоатация на апартурата за анестезия:

Абсорбатор на въглероден двуокис (CO 2 absorbent): Сменяйте редовно абсорбатора на въглероден двуокис като се съобразявате с препоръките на производителя, приложени към всеки един апарат за анестезия. Обикновено продължителността на ползване на един абсорбатор зависи от размерите на пациентите (животните, които лекувате) и от количеството газообразни вещества, което подавате чрез апаратурата. Промяната на цвета на абсорбатора - не винаги е сигурен знак - за това колко дълго още може да бъде ползван.

Подаване на кислород: Уверете се, че апаратурата за подаване на кислород е свързана. Уверете се, че датчикът, който измерва количеството подаван кислород, работи нормално. Уверете се, че кислородната бутилка, от която подавате кислород, е пълна. Пригответе поне още една резервна кислородна бутилка и проверете дали и тя е достатъчно пълна. Ето как можете да изчислите количеството кислород, което е останало в кислородната бутилка: Една кислородна бутилка ( E-cylinder ) съдържа 660 литра (втечнен кислород), който се съхранява под налягане от 152 бара ( 2200 psi.). Намаляването на налягането в бутилката е правопропорционално на намаляването на количеството на кислорода в нея. Бутилка, в която  налягането е 34.4737865 бара ( 500 psi), съдържа 150 литра втечнен кислород. Ако подавате по един литър втечнен кислород в минута, то тази бутилка ще стигне за около два часа и половина.

 Ендотрахеални тръби и анестезиологични маски  (Endotracheal tubes and masks): Трябва да разполагате с различни размери анестезиологични маски и ендотрахеални тръби. Осигурете източник на светлина като например: ларингоскоп. Проверете дали маншетът (cuff) на ендотрахеалната тръба е правилно свързан и преценете количеството въздух, което е необходимо за неговото запълване.

 Респираторна (дихателна) система (Breathing system):

 Направете справка в упътването към апарата за анесетезия как да извършите проверка за евентуално изтичане на газообразни вещества при работа на системата. Винаги правете подобни проверки преди всяка медицинска манипулация. Изберете "резервоар" на респираторната система и "респираторен кръг" (breathing circuit), които са подходящи по размер и вид за извършването на определена  манипулация. Респираторните системи, при които пациентът не вдишва обратно пречистения от въглероден двуокис въздух (non-rebreathing systems), се използват при анестезия на животни, които тежат по-малко от 5-7 килограма. Те са приложими и когато даден пациент (животно) не може лесно да понесе респираторната система.

Инхалатор за анестезия (Inhalant):

Уверете се, че има достатъчно количество (газообразно вещество) в пулверизатора.

Екипировка за събиране на отпадъчни вещества (Waste scavenging equipment ): Проверете, дали системата за събиране на отпадъчни вещества, функционира правилно. Ако използвате абсорбатор с активен въглен (charcoal absorbent canister), уверете се, че количеството му е достатъчно за провеждането на цялата медицинска манипулация. Спазвайте всички разпоредби, които регулират допустимите концентрации на отпадъчните газове при анестезия.

Електронна апаратура за мониторинг:

Уверете се, че всички уреди работят и са изправни, че са включени в източник на електрозахранване или батериите им са заредени. Проверете датчиците, които биха подали сигнал при промяна в жизнените показатели на пациента или при началото на дадена процедура. (Check alarms for limits and activation ).

Преди да започнете прилагането на упойката, трябва да сте готови с план за действие по спешост, както и с необходимите лекарства и апаратура, ако състоянието на пациента се влоши и той се нуждае животоспасяващи манипулации. Например, трябва да имате трахеална помпа (tracheal suction) и резервно захранване за осветление (аварийно- генератор), ако токът спре. В зависимост от индивидуалните особености на всеки един пациент - подгответе на лесно за достъп място определени дози от лекарства за спешни случаи и предварително изчислете необходимите дози. Запознайте се с най-модерните методи за кардиопулмонарна, церебрална реанимация (първа помощ при блокиране на сърдечната и/или дихателна дейност - cardiopulmonary cerebral resuscitation ) и се запасете с необходимите за нея медикаменти. Какви са ефективните дози от лекарствата за спешни случаи, които трябва да подготвите, може да научите от различни източници. Сред тях са и публикациите на (Veterinary Emergency and Critical Care Society).

 Подгответе за всеки един пациент, в писмен вид: "здравно досие за прилагането на анестезия". В него опишете цялата процедура като започнете от етапа на подготовка на пациента за анестезия и продължите до периода на възстановяване. Опишете какъв е бил здравният статус на пациента преди анестезията. Посочете всички процедури при прилагането на анестезията (perianesthetic events), включително: какви лекарства и в какви дози са му давани, как е ставало това (чрез инжектиране, вливане, вдишване и т.н.), какви са били жизнените показатели на пациента, какви промени са настъпили в тях и какво сте предприели (за стабилизирането им)? Запишете в "здравното досие за прилагането на анестезия", ако стопанинът на животното е подписал "декларация за информирано съгласие за предприемане на мерки за реанимация на пациента”. Постоянно записвайте промените в жизнените показатели на пациента - на интервали от пет до десет минути. Правете това дори по-често, ако настъпят неочаквани промени в здравния статус на животното. Примерен формуляр за "здравно досие за прилагането на анестезия" може да бъде открит на електронната страница в Интернет на Американската Асоциация на Ветеринарните Клиники - www.aahanet.org 

Подготва на пациента

Подготовката на пациента за анестезия (упойка) може да включва само част от следните процедури или всичките:

Поставяне на интравенозен катетър (IV catheter) и вливане на  инфузионни разтвори (IV fluids). Така ще избегнете инжектирането на лекарства в областта около кръвоносните съдове (perivascular administration). Това ще поддържа добър вътресъдов обем (intravascular volume support), който може да доведе до възстановане на организма от хиповолемия (намаление на обема на циркулиращите течности в организма - hypovolemia). Хиповолемия може да настъпи вследствие на прекомерно разширяване на кръвоносните съдове (вазодилация - vasodilation) и загубата на кръв по време на операция. Интравенозният катетър позволява бързо да бъдат влети животоспасяващи лекарства при спешна ситуация.

Поставете медицинска апаратура за наблюдение на жизнените показатели на пациента, която той може да "понесе" дори без да е упоен и която е съобразена с особеностите на болестта му.

Методи за мониторинг при анестезия:

Eлектрокардиограф.Пулс оксиметър:  (измерва кислородното насищане на артериалния хемоглобин (Sp02) и пулса - Pulse oximeter (SpO 2)

Апарат за мониторинг на артериалното кръвно налягане (сфигмоманометър-Arterial blood pressure monitor). Директно инвазивно измерване на артериалното кръвно налягане (използва се артериален катетърен сет за инвазивно измерване на кръвното налягане (Direct intraarterial BP ): Това изследване дава много по-точни резултати, но провеждането му е много по-трудно (Може да бъде извършено само в клинична обстановка, защото е необходима специализирана апаратура и екип, който е обучен да работи с нея).

Неинвазивно измерване на кръвното налягане. (чрез ултразвуково доплерово изследване или осцилография): Това изследване се провежда по-лесно, но резултатите при него не са толкова точни. Оценявайте промените в кръвното налягане на пациента като имате предвид и другите жизнени показатели. Изберете маншет (за апарата за кръвно налягане), който да е 40 - 50 процента по-широк от обиколката на крайника на животното. Термометър: Вземат се проби от хранопровода на пациента (езофагеална проба -  Esophageal probe) или с помощта на обикновен термометър периодично се измерва ректалната му температура.Газ анализатор при анестезия (Anesthetic gas analyzer):

Измерва концентрацията на газовете, които пациентът вдишва и издишва при анестезия (кислород, въглероден двуокис, медикаменти в газообразно състояние).

Капнометър/капнограф (Capnometer/capnograph):Измерва и/или показва количеството въглероден двуокис във вдишаните или издишани от пациента газове, както и дихателният му ритъм (respiratory rate).Наблюдение на жизнените показатели на пациента (Physical observations)

Визуално наблюдение при анестезия (Visualization):

 Например, наблюдавайте в каква позиция са очите на животното, какво е състоянието на мукозните мембрани (лигавицата на венците) и очната конюнктива при кучетата), има ли отклонения при гръдния кош, загуба на кръв, торбички под очите (bag volume), как реагира при обдишване (movement with ventilation) и не на последно място - как функционира медицинската апаратура.Палпиране (изследване чрез опиване с ръка - Palpation): Например, проверете пулса на пациента, как реагират челюстите му (треперят ли? jaw tone), как организмът му реагира при палпиране (palpebral reflex).

Прослушване (аускултация - преглед, който се извършва най-често със стетоскоп ) на белите дробове  и на сърцето. Използва се прекордиален (за областта на сърцето - Precordial) или езофагеален (esophageal) стетоскоп.

BP - крървно налягане;  SpO2 , saturation level of O2 - кислородното насищане на артериалния хемоглобин.

Стабилизирането на хемодинамично нестабилни пациенти (хипотония, пресинкоп, синкоп, в шок или с конгестивна сърдечна недостатъчност) включва следните и други процедури:

Интравенозно влейте голямо количество разтвор. При пациентите с хиповолемия (намаление на обема на циркулиращите течности в организма - hypovolemia) може да се наложи прилагането на изотонични кристалоидни разтвори ( isotonic  crystalloids), колоидни разтвори и на / или на хипертоничен физиологичен разтвор (hypertonic saline). Така ще се увеличи обемът на циркулиращите течности в съдовете (vascular ring), състоянието на сърдечната дейност и ще се подобри тъканната перфузия (issue perfusion).

Регулирайте сърдечния ритъм на пациенти със сърдечна аритмия (cardiac arrhythmias).

Прелейте на пациента кръв и кръвни продукти (providing blood products). Хипопротеинемията (намалението на общия белтък -  hypoproteinemia), анемията или нарушеното съсирване на кръвта (coagulation disorders ) може да предизвикат намален приток на кислород в тъканите. Това обикновено е следствие от развитието на "синдрома на хиповентилация" (нарушаване на контрола на дишане при болни със затлъстяване - hypoventilation) или при болни с продължително залежаване (recumbency).Преди да бъде поставен под упойка, пациента се обдишва с кислород (чрез лицева маска). Така се намалява рискът по време на анестезия да настъпи понижение на съдържанието на кислород в хемоглобина (hemoglobin desaturation ) или хипоксемия (понижение на съдържанието на кислород в кръвта - hypoxemia). Предварителното обдишване с кислород (preoxygenation) се препоръчва, особено когато предстои да бъде приложено продължително или сложно интубиране, или когато организмът на пациента вече е зависим от по-големи количества кислород и се нуждае от продължително подаване. Все пак предварителното подаване на кислород може да има и обратен ефект. Може да предизвика реакция на дразнене при пациента. Ако махнете гумения уплътнител (rubber diaphragm) на кислородната маска, то тогава пациентът може да я понесе по-лесно. Щом сте стабилизирали пациента възможно най-добре, то може да продължите с изпълнението на индивидуалния план за поставянето му под упойка.

 ВЪВЕЖДАНЕ В АНЕСТЕЗИЯ (Anesthetic Induction)

 Най-добрият способ за въвеждане в анестезия е венозното вливане или инжектиране на бързодействащи медикаменти. Това, обаче, не винаги може да се окаже най-добрият вариант при по-раздразнителни пациенти. Венозното вливане на медикаменти ви дава възможност за незабавен контрол върху дихателните процеси при пациента и ви позволява да "титрирате" (постепенно увеличаване на дозата на даден медикамент до постигане на желания терапевтичен резултат - titration) подаваното лекарство докто желаният ефект, в зависимост от дозата, бъде постигнат. При болни, изтощени или депресирани пациенти ще е необходима по-малка доза от подаването лекарство в сравнение с тази, която трябва да бъде приложена при здрави и жизнени животни. По това, как пациентът реагира на медикаментите, които са му приложени при подготовката за анестезия, може да бъде направена преценка за количеството и вида на лекарството, което трябва да бъде приложено.  Използването на лицева маска или "обемна камера за инхалиране" (chamber) при въвеждането в анестезия  може да предизвика състояние на стрес у пациента, забавяне на дихателната функция (airway control) и замърсяване с отпадъчни газове на въздуха в помещението. Поради това в стаята трябва да работи система за пречистване на въздуха, която да е съобразена със стандартите. Така ветеринарномедицинският екип ще бъде по-малко изложен на вредното влияние на отпадъчните газове. Използвайте въвеждането в анестезия чрез лицева маска или "обемна камера за инхалиране", само когато другите методи не могат да бъдат приложени. Уверете се, че сте приготвили ендотрахеални тръби (endotracheal ET tubes) и други медицински инструменти и принаделжности, които са необходими при интубиране - като медицински сонди (стилети - stylets) и ларингоскопи. Колкото е възможно по-бързо поставете на пациента ендотрахеална тръба, за да може да диша нормално по време на анестезията. Използвайте ендотрахеална тръба с възможно най-голям диаметър, но не толкова широка, че да нарани "пирамидните" (аритеноидни) хрущяли на ларинкса  (arytenoid cartilages ) на пациента. За организма на пациента ще е по-трудно инстинктиво да отхвърли по-широката ендотрахеална тръба и така в по-голяма степен ще бъде гарантирано,че той ще може да диша нормално по време на анестезията. Вкарайте така ендотрахеалната тръба, че долният й край (the distal tip) да застане по средата между ларинкса и торакалния вход (thoracic inlet). Ако намежете маншета-балон на ендотрахеалната търба (cuff ) с тънък слой стерилен лубрикант (sterile lubricating jelly), ще подобрите неговите възможности да "държи отворени дихателните пътища" на пациента и да не позволява в тях да навлизат телесени течности. (to seal the airway against fluid migration). Надуйте добре маншета-балон, за да постигнете уплътнение, което ще гарантира "вентилация с позитивно налягане" (въздухът навлиза в белите дробове на пациента чрез механична помощ -  positive pressure ventilation). Имайте предвид, че прекомерната вентилация може да предизвика увреждания на трахеята на пациента. Когато променяте позицията на тялото на животното, след като сте интубирали, внимавайте ендотрахеалната тръба да не се завърти в трахеята му. Това може да доведе до вътрешно разкъсване на трахеята,  особено когато маншетът-балон е надут сравнително повече от необходимото (relatively over-inflated). От  "Застрахователния Фонд - Професионална отговорност" (Professional Liability Insurance Trust -PLIT) към "Американска Асоциация по Ветеринарна Медицина" (American Veterinary Medical Association) посочват, че разкъсването на трахеята (tracheal tears) е значим проблем при интубирането на котки, които са подложени на анестезия. Ако интубирането през трахеята е извършено правилно, е съществена част от процедурите, чрез които се гарантира, че дихателните пътища на пациента ще останат отворени и няма да блокират и ще бъдат защитени по време на анестезията.

 След прилагане на медикамента за анестезия (postinduction) намажете очите на пациента с "очен лубрикант" (корнеален лубрикант - corneal lubricant ), за да предотвратите развитието на "корнеална язва" на роговиците на очите.

 ПРИЛАГАНЕ НА АНЕСТЗИЯ И НАБЛЮДЕНИЕ НА ЖИЗНЕНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПАЦИЕНТА (Maintenance and Monitoring)

  Най-разпространеният метод за анестезия е чрез прилагането на "инхалационни анестетици" (inhalant anesthetics пациентът вдишва упойващи медикаменти, които са в газообразно състояние ), въпреки че това може да бъде постигнато и чрез продължителното вливане на медикаментозни агенти или чрез инжектиране на определени дози, както и ако бъдат комбинирани лекарства за вливане и инжектиране. Подаването на пациента на газова смес, която е наситена с кислород, (O 2 -enriched gas mixture) е необходимо за безопасното и ефективно прилагане на инхалационната анестезия. Количеството кислород за определен период, което се подава на пациента, зависи от вида на дихателния апарат, който се използва. Ако ползвате циркулационна система за обдишване (circle rebreathing system ), подавайте сравнително по-голямо количество кислород, когато се налагат бързи промени докато пациентът е под дълбока упойка. Например, ако се наложи да преминете от медикаменти, които инжектирате  на инхалационни анестетици или когато изключвате изпарителя за анестетични газове (vaporizer) в края на процедурата. Цялото количество кислород, което обикновено се подава по време на фазата на поддържане на пациента под упойка (maintenance phase), е между 200 и 500 милилирта. Системата не трябва да "изпуска" част от подавания газ, за да има ефект от количествата кислород. Те са може би по-ниски от тези, които повечето ветеринарни специалсти са свикнали да прилагат. Когато подавате по-малко кислород – създавате по-малка опасност от замърсяване с отпадъчни газове на въздуха в помещението. Освен това спестявате поради по-малкия разход на кислород и летливи анестетици в газообразно състояние (volatile anesthetic gases ). Подавайки по-малки количества кислород, вие ще предпазите от изсъхване и простудяване дихателните пътища на пациента. (conserve  moisture  and  heat). Сред недостатъците на подаването на по-малки количества кислород е, че тогава ще се нуждаете от повече време, ако искате да направите промени в анестезията докато пациентът е в състояние на дълбока упойка. Когато пациентът е свързан с обдишващ апарат, при които издишаните от него газове се отделят във въздуха, а не се пречистват, за да му бъдат подадени отново, (non-rebreathing circuit ) трябва да подавате приблизително по 200 милилитра кислород, в минута, на килограм от теглото на пациента. ( 200 mL/kg/min ).

 Указания за това как да провеждате наблюдение на жизнените показатели на пациента по време на анестезия може да прочетете на страницата на "Американския Колеж по Ветеринарна Анестезиология" - (American College of Veterinary Anesthesiologists)  (ACVA) ( Указания за наблюдение на жизнените показатели на дребните животни при анестезия - www.acva.org ). Когато пациентът е под упойка, продължете да следите как функционира сърдечно-съдовата му система и не спирайте да прилагате мерките за поддържане на жизнените му показатели, които сте взели в периода на подготовка за анестезия и/или при въвеждането му в нея. Наблюдението включва - следене на нивата на кислород в кръвта на пациента, белодробната вентилация ( бел.ред. количеството газове, които постъпват в белите му дробове или се отделят от тях при вдишване и издишване - ventilation ), нивото на сърдечна дейност и сърдечният ритъм. (cardiac rate and rhythm ). Освен това трябва да наблюдавате дали се поддържа необходимито ниво на анестезия (adequacy of anesthetic depth ), степента на мускулна релаксация ( muscle relaxation ), телесната температура и нивото на аналгезия (степента на облекчаване на болката -  analgesia ). Нивата на кръвното налягане, на сърдечната дейност и сърдечният ритъм, цветът на мукозната мембрана (мембраната, която покрива видимата част от окото и вътрешната повърхност на клепачите - mucous membrane), както и пулсовата оксиметрия (транскутанно определяне на кислорода в кръвта - pulse oximetry) са най-добрите индикатори за това как функционира сърдечно-съдовата система на пациента.

 Медицинските електронни уреди за мониторинг на различните жизнени показатели са важно средство за оценка на състоянието на пациента по време на подготовката му за анестезия и поставянето му под упойка (перианестетичен период -  perianesthetic period). Всеки един функционален показател, който даден апарт за мониторинг е отчел, трябва да бъде разглеждан във взаимната му връзка със  състоянието на другите жизнени показатели. Лечението на пациента трябва да бъде провеждано като се вземе предвид цялостното му състояние, всичките физиологични показатели. Изключително важно е жизнените показатели на пациента (physiologic status) да бъдат непрекъснато наблюдавани от опитен и внимателен ветеринарномедицински екип, който да ги анализира и да реагира веднага, щом се наложи.

 По време на подготовката на пациента за анестезия и поставянето му под упойка

(перианестетичен период -  perianesthetic period) - поддържайте нормалната му телесна температура и постоянно я следете. (thermal  support  and  monitor  body  temperature). За да повишите телесната температура на пациента може да му влеете венозно - затоплени разтвори, да ползвате уред за затопляне на кръв, кръвни компоненти и други флуиди (fluid line warmer ), да увиете добре крайниците на животното (например, с опаковъчен найлон с балончета -  bubble wrap), да го завиете със специални - медицински - одеяла,  пълни с циркулираща топла вода (circulating warm-water blankets) и/или да използвате специализирани климатични системи, които подават топъл въздух. Не използвайте други уреди за отопление или начини за затопляне, които не са създадени специално за процедурите по поставянето на пациенти под упойка (анестезия), защото може да им причините тежки термални наранявания.( thermal injury).

СЛЕДВА...

 

снимка; shutterstock