Балканска база данни за идентификация на домашни любимци (със снимки)

В един съвършен свят всеки дом трябва да има куче и всяко куче трябва да има свой дом

BGEN
Нерегистрираният микрочип е 100% безполезен!

Въведете внимателно идентификационният номер.

 
ИЗГУБЕНИ НАМЕРЕНИ

Rating for balkanpet.net

Анализи и гледни точки

УКАЗАНИЯ В ПОМОЩ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПРИ АНЕСТЕЗИЯ НА КУЧЕТА И КОТКИ ( Американска асоциация на ветеринарните клиники ) - I част

Ръководство за прилагане на анаeстезия при кучета и котки
01.01.2012

 автори:

Ричард Беднарски - Магистър - доктор по ветеринарна медицина, дипломиран експерт от Американския колеж по ветеринарномедицинска анестезиология (председател)                                                                       Кърт Грим - доктор на науките, магистър - доктор по ветеринарна медицина, дипломиран експерт от Американския колеж по ветеринарномедицинска анестезиология, дипломиран експерт от Американския колеж по ветеринарномедицинска клинична фармакология /MS, DVM, PhD, DACVA, DACVCP/                               Ралф Харви - магистър - доктор по ветеринарна медицина, дипломиран експерт от Американския колеж по ветеринарномедицинска анестезиология /MS, DVM, DACVA/                                                                         Виктория М.Лукашик - доктор по ветеринарна медицина, дипломиран експерт от Американския колеж по ветеринарномедицинска анестезиология  /MS, DVM, DACVA/                                                                                    У. Шон Пен - доктор по ветеринарна медицина, дипломиран експерт от Американския Съвет на практикуващите в сферата на ветеринарната медицина (грижи за кучетата и котките), /DVM, DABVP (Canine/Feline)                                                                                                                                                        Брет Сарджънт - доктор по ветеринарна медицина, дипломиран експерт от Американския Съвет на практикуващите в сферата на ветеринарната медицина (грижи за кучетата и котките), /DVM, DABVP                  Ким Спелтс - специалист към Центъра за грижи към животни, които са били жертва на насиле, ветеринарeн техник, дипломиран експерт в сферата на клиничните проучвания /CVT, VTS, CCRP .

РЕЗЮМЕ 

  За да бъдат ефективно и безопасно анестезирани, кучетата и котките трябва първо да бъдат прегледани, да бъде преценено тяхното физическо състояние и да бъдат подготвени за анестезия. На пациентите трябва да бъдат дадени лекарства с упойващ и обезболяващ ефект (sedation and analgesia), преди те да бъдат упоени с медикаменти посредством ендотрахеална интубация (endotracheal intubation). Обикновенно се прилага упойващ медикамент в газообразно състояние (летлив анестетик - volatile anestetic) като изофлуран (isoflurane) или севофлуран (sevoflurane), който се вдишва чрез ендотрахеална тръба. Болкосупокяващият ефект се подсилва чрез локална упойка от типа нервен блок (nerve block - локалният анестетик се инжектира около определен нерв, за да бъде блокирана временно неговата чувствителност), епидурална анестезия с медикаменти от типа опиоиди (opioids), както и чрез постоянното вливане на лидокаин, кетамин и опиоиди. При анестезия трябва постоянно да наблюдавате как функционират сърдечно-съдовата (cardiovascular), дихателната (respiratory) и централната нервна система на пациента (central nervous). В зависимост от това може да променяте количеството на упойващите медикаменти, които прилагате. Докато подготвяте пациента за анестезия, въвеждате го в нея и я поддържате

Перианестетичен период -  perianesthetic period. Задължително е да разполагате с медикаменти и апаратура за оказване на спешна медицинска помощ. Трябва да имате готов план за спасяването на живота и здравето на пациента, ако настъпят усложнения докато е под упойка. Освен това трябва да вливате интравенозно кристалоиден или колоиден разтвор (crystalloid or colloids), за да подържате нормално функциониране на кръвообращението по време на анестезията. Когато пациентът "излиза" от анестезия и се възстановява, трябва да бъде наблюдаван от специалист, който е обучен да открива евентуални усложнения вследствие на прилагането на упойващите вещества. След като приключи операцията трябва да бъде наблюдавана телесната температура на пациента, нивото на упойващи (седативни) вещества в организма му както и да му бъдат дадени подходящи болкоуспокояващи (analgesia).

.....................................................

публикувано в "Издание на Американската Асоциация на Ветеринарните Клиники", 2011, 47, DOI 10.5326/; "Магистратура по хирургия"- 5846 

(Master of Surgery), JAAHA-MS-5846/)

................................................................................................................................................

 "Няма сигурни обезболяващи медикаменти, нито сигурни анестезиологични процедури. Има само опитни анестезиолози."

                          Робърт Смит - дипломиран лекар (MD)

................................................................................................................................................

ВЪВЕДЕНИЕ

 

Целта на тази статия е да послужи като ръководство, което може да бъде използвано от специалистите в сферата на ветеринарномедицинската практика, когато се наложи да поставят под упойка - куче или котка. Тя ще стане част от поредицата справочници и указания, които издава Американската Асоциация на Ветеринарните Клиники; подобно на  указанията с насоки за наблюдение на състоянието на пациентите, когато са под упойка на Американския Колеж по Ветеринарна Анестезиология (ACVA). В настоящата статия са дадени указания за това как да бъде проведен първичния преглед на пациентите и как да добиете правилна предства за тяхното физиологично състояние, когато ги подготвяте за упойка. Посочено е как да изберете подходящите медикаменти за подготовка, как да поставите пациента под упойка и как да я поддържате. Дадени са указания за това как да бъде осъществено наблюдението на жизнените показатели на пациента, когато е под упойка, как да бъде “изведен" от нея и как да му помогнете да се възстанови след анестезия. Чрез тези указания ние не се стремим да установим един универсален стандарт за прилагането на упойка, защото съзнаваме, че съществуват различия в начина, по който лекуват различните ветеринарни специалисти. Ние не се опитваме и да наложим някакви законови разпоредби в тази насока.

е-mail за контакт с авторския колектив: richard.bednarski@cvm.osu.edu

Използвани абревиатури:

AAHA - "Американска Асоциация на Ветеринарните Клиники"                                            (American Animal Hospital Association);

ACVA - "Американски Колеж по Ветеринарна Анестезиология"                      (American College of Veterinary Anesthesiologists);

ASA – “Американска Асоциация на Анестезиолозите”                                                          (American Society of Anesthesiologists);

AVMA -  "Американска Асоциация по Ветеринарна Медицина" -                                                   (American Veterinary Medical Association)

PLIT  - "Застрахователен Фонд - Професионална отговорност"                      (Professional Liability Insurance Trust)

...................................................................................................

       Този доклад е изготвен от експертна група, сформирана от "Американска Асоциация на Ветеринарните Клиники" специално за създаването на този научен труд. Текстът е редактиран и рецензиран съгласно стандартите за редакция и рецензия на всички публикации.

ОЦЕНКА НА ОБЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПАЦИЕНТА

  Оценката на физиологичното състояние на пациента, който предстои да бъде поставен под упойка, е необходима, за да бъде установено дали съществува риск за здравето му при прилагането на определени медикаменти за анестезия. Важно е да бъде установено дали определени физиологични особености на пациента позволяват прилагането на даден анестетик, за да бъде решено какъв тип упойка да бъде приложена. Ето факторите, които трябва да бъдат взети предвид при оценката на общото състояние на пациента:

  История на здравословното състояние на пациента:

 Трябва да направите оценка на риска от усложнения при прилагането на дадена упойка, да разберете как пациентът е реагирал при поставянето му под упойка при предишни случаи. Какво е общото му здравословно състояние? Алергичен ли е към някой медикамент и към кой точно? Трябва да бъдете информирани за всички лекарства, които пациентът приема в момента, за да не настъпи нежелана реакция при комбинацията с други медикаменти. (adverse drug interactions).

Преглед на здравословното състояние на пациента:

 При обстоен клиничен преглед на пациента може да бъдат открити рискови фактори, които биха застрашили зравословното му състояние, когато бъде поставен под упойка. Подобни симптоми може да бъдат: сърдечен шум (heart murmur) и/или аритмия, и хрипове при дишане (abnormal lung sounds).

 Възраст на пациента:

 При пациентите в напреднала възраст, които ще бъдат подложени на упойка, съществува по-голям риск за здравето. Причина за това са промените във функционирането на сърдечно-съдовата и дихателна система, които настъпват с възрастта. По-вероятно е възрастните пациенти да страдат от някакво заболяване. При най-младите пациенти има повишен риск от развитието на хипогликемия (много ниско ниво на кръвната захар, хипотермия  и понижен лекарствен метаболизъм  (drug metabolism).

 Порода на пациента:

 Не са много описаните случаи, при които е открита характерна зависимост между породата на пациента и даден вид упойка. Брахицефалните (Brachycephalic - характеризират се с  пропорционално развита долна челюст в сравнение с тялото, но със скъсена горна челюст) кучета и котки са по-предразположени към усложнения в областта на горните дихателни пътища. Хрътките "излизат" по-бавно от упойка, когато са упоени с някои видове анестетици като пропофол (propofol) или тиопентал (thiopental). Някои породи кучета (Кавалер Кинг Чарлз шпаньол - Английска порода кучета, която е кръстена на крал Чарлз I I - Cavalier King Charles spaniel) и котки ( Мейн куун - Американска порода котки чието име произлиза от "миеща мечка (енот) от щата Мейн" - Maine coon ) може да бъдат предразположени към развитието на сърдечно-съдови заболявания с напредването на възрастта. 

  Темперамент на пациента:

Агресивните или по-раздразнителни животни може да се окажат заплаха за ветеринарномедицинския екип. Това може да ограничи възможностите за оценка на състоянието им или направо да се окаже, че е невъзможно те да бъде прегледани. При подобни случаи, на по-агресивните животни или на тези, които се страхуват, може да се наложи да дадете друго лекарство със седативен ефект или комбинация от такива медикаменти, преди да пристъпите към анестезия. Подобни животни се нуждаят от по-високи - от нормалните - дози лекарства. И обратно, при по-тихите или видимо потиснати животни е възможно да бъде постигнат по-добър ефект, ако им бъдат дадени по-малки дози медикаменти.

Вид процедура:

Оценете нивото на инвазивност при манипулацията (инвазивна процедура е всяка оперативна интервенция, при която се нарушава целостта на кожата и подлежащите тъкани - level of invasiveness), болката, която може да изпита животното, рискът от кръвоизлив (hemorrhage) и/или доколко пациентът е предразположен към хипотермия.

 Силно упояване (седатиране) (пациентът е силно упоен и не чувства болка, но остава в съзнание - heavy  sedation)  или пълна упойка (пациентът е в безсъзнание (заспива) и не чувства болка - general  anesthesia)  Изборът на един от двата вида упойки зависи от медицинската манипулация, на която ще бъде подложено животното и от неговия темперамент. Важен фактор при определянето на вида упойка е и необходимостта от наблюдение на състоянието на пациента и поддържането на стабилни жизнени показатели по време на манипулацията. Най-общо, упояването може да бъде по-подходящо при по-кратки медицински манипулации (под 30 минути) и при такива, които са с по-малко инвазивен характер. Това може да са например: процедури с диагностична цел, инжекции в областта на ставните връзки (joint injections), след оперативно сваляне на хирургически конци (suture removal) и лечение на рани (wound management). Както пациентите, които са под пълна упойка, така и тези, които са седатирани, се нуждаят от съответните грижи, които включват наблюдение на състоянието им и поддържане на стабилни жизнени показатели. Пациентите може да се нуждаят от манипулации, чрез които да бъде гарантирано, че ще могат да дишат докато са упоени (airway  management) и/или може да се наложи да им бъде поставена кислородна маска. Бъдете готови да интубирате, ако се наложи.

 Професионален опит и квалификация на ветеринраномедицинския екип:

 Екип, който има опит при поставянето на местна упойка (local anesthesia) и при прилагането на регионална анесетзия (regional anesthesia), ще може да положи много по-добри грижи за пациента, който предстои да бъде опериран. Също така, един по-опитен хирург ще може да оперира по-бързо от свой по-неопитен колега и така ще успее да предизвика по-малко тъканни травми. Рискът от възникване на усложнения и индивидуалните особености на пациента (придружаващи заболявания, алергии и т.н.) са определящи при изготвянето на медицински план за прилагането на упойка. Той може да включва необходимостта от провеждането на още медико-диагностични изследвания както и от лечение на пациента за стабилизиране на неговото състояние преди да бъде приложена анестезия. При изготвянето на този план практикуващите ветеринарни лекари може да включат резултатите от поне няколко вида лабораторни изследвания. (a  minimum database of laboratory analysis), данните от електрокардиограма и от образно-диагностичните изследвания при различните видове животни. (diagnostic imaging for different patient groups). Не е определен минимален срок, в който трябва да бъдат направени лабораторни изследвания на пациента, преди той да бъде поставен под упойка. Все пак, трябва добре да бъде преценено времето между двете процедури, за да може да бъдат установен евентуалния риск за здравето на пациента, който може да възникне при анестезията. Видът изследвания и срокът, в който трябва да бъдат направени, се определят от ветеринарния лекар на база на изложените по-горе фактори, както и в зависимост от това дали е настъпила някаква промяна в здравния статус на пациента или дали той страда от съпътстващо заболяване.

 Основополагащ критерий за подобна преценка е класификацията на пациентите въз основа на "Скалата за оценка на здрвания статус на пациентите" (Patient Status Scale) на "Американската Асоциация на Анестезиолозите" /American  Society  of Anesthesiologists (ASA)

Система за класификация на здравния статус

1. Здрав пациент (Normal healthy patient)

2. Пациент с леко системно заболяване (Patient with mild systemic disease)

3. Пациент с тежко системно заболяване ( Patient with severe systemic disease )

4. Пациент с тежко системно заболяване, което представлява непосредствена заплаха за живота му ( Patient with severe systemic disease that is a constant threat to life )

5. Пациент в предсмъртно състояние (Moribund patient), който не се очаква да оживее, ако не бъде опериран (who is not expected to survive without the operation )

 

 При пациентите, които са с по-висок статус, съществува по-голям риск от усложнения. При тях трябва да се процедира много по-предпазливо, за да е по-сигурно, че крайният резултат от манипулацията ще бъде положителен. Комуникацията с клиента, (със стопанина) е винаги важна, но тя е особено значима преди да започнете анестезиологичните процедури. Вземете от клиента "Декларация за информирано съгласие" след като сте обсъдили с него: състоянието на пациента, рискът от възникване на усложнения, планът за прилагането на упойка, който предлагате, както и възможностите за алтернатино лечение или оперативна намеса. Приложете тази информация в документите, удостоверяващи "информирано съгласие", които са в съответствие с изискванията на местните и на държавните регулаторни агенции.

 

СЛЕДВА...

снимка; shuterstock