Балканска база данни за идентификация на домашни любимци (със снимки)

В един съвършен свят всеки дом трябва да има куче и всяко куче трябва да има свой дом

BGEN
Нерегистрираният микрочип е 100% безполезен!

Въведете внимателно идентификационният номер.

 
ИЗГУБЕНИ НАМЕРЕНИ

Rating for balkanpet.net

Анализи и гледни точки

ПЪРВИТЕ ВЕТЕРИНАРНИ МЕДИЦИ, КОИТО ПРИСТИГНАХА НА ПОМОЩ, ПО ВРЕМЕ НА АТЕНТАТИТЕ ОТ 11 СЕПТЕМВРИ

от Филис де Джоя за Новинарската служба Ветеринарна Информационна Мрежа (VIN - Veterinary Information Network)
12.03.2012

Бележка на редактора:

 Новинарската служба на Ветеринарната информационна мрежа отбеляза десетата годишнина от терористичните атаки от 11 септември 2001-а година с репортаж, в който се припомня приноса на тези, които се отзоваха тогава по спешност на мястото на трагедията. Що се отнася до приноса на  ветеринарната общност, най-голямо внимание предизвиква групата от доброволци, които пристигнаха на помощ и формираха “Екипи за ветеринарномедицинска помощ” (Veterinary Medical Assistance Teams). Малко след годишнината от атентатите на 11 септември – в Новинарската служба на Ветеринарната информационна мрежа научихме за работата на ветеринарните лекари и другите специалисти, които не бяха част от официалните екипи за спешна помощ. Тези хора са се включили напълно спонтанно, за да помогнат със своя медицински опит, консумативи, знания, както и с факта, че са познавали местните хора и са били наясно с техните нужди и възможности.Това е разказ за това, през което са преминали.

Доктор Майкъл Гарви (от ляво), е един от първите ветеринарни специалисти, пристигнали на мястото на атентатите срещу Световния Търговски Център, почиства едно от многото кучета, използвани при спасителната операция. Измиването им със специални препарати е основна грижа поради дима, праха и отпадъците, на които са били изложени.

 Няколко минути след като първият самолет удари Световния Търговски Център в 8.46 сутринта на 11 септември 2001-а година ветеринарните лекари – Барбара Калвиг и Джеймс Шортър, които пътували с автомобил от Ню Джърси до своята клиника в Манхатън, видели над центъра на района да се издига огромен дим. Минути по-късно от Полицейското управление на Ню Йорк (NYPD) се обадили с молба за помощ в “Центъра за ветеринарномедицинска помощ ”(Общинска ветеринарна клиника в Ню Йорк Animal Medical Center AMC ). Доктор Майкъл Гарви, който по това време бил специалист по неотложна помощ в центъра, веднага се отправил към мястото на атаките заедно с част от своя екип. Гарви си припомня: “Ние бяхме там от десет часа сутринта с импровизирана група от ветеринарни специалисти. Тя много бързо прерасна в сравнително добре уреден лазарет, в който пострадалите бяха разделени според състоянието им и полева болница за спешна помощ. От описанието на Гарви добиваме ясна представа как ветеринарни лекари и специалисти от различни райони на Ню Йорк са формирали един сплотен екип от съмишленици в подкрепа на спасителните кучета (search-and-rescue dogs ), чиято помощ беше решаваща за живота на много хора в района на бедствието.

За разлика от екипа на “Центъра за ветеринарномедицинска помощ” Калвиг и Шортър не получили обаждане с молба за помощ. Те просто знаели, че  в района на атентатите ще има нужда от много медицински специалисти. Двамата отменили всичките си ангажименти във ветеринарната клиника в горната част на Манхатън. Заредили с медицински консумативи колата на ветеринарния техник Анджелита Миранда и заедно с нея и още един техник  се отправили към центъра. През този ден на Калвиг и Шортър изобщо не им идвало на ум, че може да се наложи да се грижат и за кучета.“Ние отидохме там, защото бяхме медицински екип, ветеринарен, но все пак медицински. И дори да не можехме да направим друго, освен да стоим там и само да подаваме превързочни материали, знаехме, че пак ще сме по-полезни от гражданите, които нямат никаква медицинска квалификация.”, разказва Калвиг. “Според това, което съобщаваха медиите, се предполагаше, че има десетки хиляди пострадали, които ще се нуждаят от помощ. Като ветеринарни лекари и техници ние всички имахме медицинска квалификация и разполагахме с мобилна болница, пълна с консумативи.”

Десет години по-късно Шортър ясно си спомня облаците от прах и зловещата тишина в централната част  на Манхатън. “Видяхме огромния облак прах, въпреки че бяхме далече от ул. “Чембърс”, разказва той като има предвид, че са били през два жилищни района от мястото на катастрофата. “Всички магазини бяха опустели, но вратите им бяха отворени. Колкото повече се приближавахме до „Кота нула“ толкова повече слоят прах надебеляваше. В самата зона беше към 30 сантиметра. Сивият прах бе покрил почти изцяло храната, изоставена по масите на “Макдоналдс”. Всичко изглеждаше ужасно спокойно, и беше като на филм. Шортър, Кавиг и останалите от екипа били допуснати да преминат през установените контролно-пропускателни пунктове, защото носели медицински униформи. Служителите на реда ги насочили към площада пред съдебната палата на “Федеръл скуеър”. Ветеринарните лекари били първите, които доставили медицински консумативи на мястото на трагедията. Няколко медици ползвали разноцветно тиксо, за да очертаят зони в лазарета в които щели да разпределят пациентите в зависимост от състоянието им.

Както винаги доста изобретателни, ветеринарните специалисти, пристигнали на помощ, използвали фритюрник за пържене на пуйки, за подгряване на вода с която почиствали кучетата.

 

 Шортър си припомня, че изпитал силна тревога и леко му прилошало от притеснение при мисълта дали ще могат да се справят с това, което предстои. Всъщност, не бил докаран нито един ранен човек. Оказало се, че хората, които са били в района по време на атентатите, или са загинали, или сами са напуснали зоната на бедствието. “Това, което ставаше, беше много спонтанно”, разказва Калвиг. “Пристигаха обикновени хора, доброволци, много лекари и екипи на “Бърза помощ”(EMT). Използвахме завеси и платове от близките магазини, за да направим импровизирани легла на земята. Очаквахме да получим достатъчно медицински консумативи преди да започнат да пристигат пострадалите хора. Никой обаче не дойде, защото не бяха извадени живи хора изпод развалините, с изключение на няколко души, които вече се бяха измъкнали. Затова, не се стигна до кризисна ситуация с недостиг на линейки.” Това, не означава, че всичко е било спокойно и не е имало никакви проблеми. Например, Калвиг си спомня, че: “Имаше бомбена заплаха след като чухме за атаката срещу сградата на Пентагона.”. По същото време  в източната част на Лонг Айлънд – Рой Грос, председател на “Сдружение срещу насилието над животните”, се обадил в Полицейското управление на Ню Йорк, за да ги уведоми, че разполага с Мобилна болница за кастрация и стерилизация на животни. (наричали я на галено –“Меш”, - M.A.S.H, абревиация от първите букви от названието - Mobile Animal Spay-neuter Hospital). По това време това беше един от трите автобуси в Съединените Щати с подобно оборудване. “Сдружението срещу насилието над животните” били получили автобуса само месец по-рано. Той не бил използван до този момент. Оборудван бил като истинска стационарна болница. В него е монтирана операционна зала, снабдена със маса, система за затопляне на пациента, уреди за стабилизиране на пациентите и специализирана климатична инсталация. Автобусът бил снабден и със сигнални лампи и сирени. Грос, който предвидливо оборудвал мобилната болница с апаратура за спешни случаи, с право споделя: “Ние можехме да евакуираме и да окажем ветеринарномедицинска помощ на животни, спасени при пожари и бедствия, ако се наложи.”. Разбира се, той и неговите колеги никога не са си представяли, че може да се случи нещо подобно като атентатите от 11 септември. От Полицейското управление на Ню Йорк помолили Грос да докара Мобилната болница в района на бедствието. Автобусът пристигнал там в шест часа вечерта и бил  паркиран на две пресечки от разрушените небостъргачи наричани вече “Стълба от отломки”. Мобилната болница бързо се превърнала във важна част от спасителната операция. “Тя беше паркирана на кръстовището на улиците “Уест” и “Чембърс” и ние с колегите давахме денонощни дежурства в нея”, спомня си Гарви, ветеринарният лекар, който пристигнал от Центъра за ветеринарномедицинска помощ, за да помага. Хората от “Сдружение срещу насилието над животните”, разказва той: оказаха неоценима помощ при организацията и логистиката на операцията. Те взеха мерки улиците и тротоарите в района да бъдат разчистени от коли, бусове, сергии. Паркираха автобуса и докато гражданите изтегляха колите и бусоветe си, започнаха да разчистват от тротоарите и улиците сергиите, маси на кафенета, подвижни рекламни пана и т.н. Това ни осигури достатъчно място, за да изградим полевата болница и лазарета и ни осигури пространство за медицинските консумативи и апаратурата. Без тези хора ние все още щяхме да се чешем зад ушите и да се чудим откъде да започнем. По това време  Калвиг и Шортър се свързали с агентите от местното бюро на Агенцията за борба с наркотиците (Drug Enforcement Agency). От DEA ги закарали до клиниката, за да вземат инжекционни разтвори, успокоителни  и други лекарства, които да бъдат приложени при нужда. В сградата на гимназия наблизо открили свои колеги от “Центъра за ветеринарномедицинска помощ ”, които се грижели за полицейски кучета и им предали медицинските консумативи. Вечерта бил получен сигнал  от координаторите на спасителната операция, че има нужда от още ветеринарни специалисти. В Куинс доктор Джон Чаръс научил от свой клиент за призива. След което Чаръс прекарал по-голямата част от следващите седем седмици в централаната част на града в района на разрушените при атентатите небостъргачи. Той се грижел за служебните кучета на полицаите и пожарникарите, за четириногите, които психолозите използвали при терапията на хората, преживяли шокиращите събития, както и за кучетата – спасители, доведени от доброволците. Доктор Чаръс полагал и грижи за домашните любимци, които били спасени от домовета на хората, живеещи в района на атентатите. Кучетата, които помагали на военните при спасителната операция, били лекувани на друго място от доктор Синди Ото – асоцииран професор по спешна помощ към Ветеринарномедицинския факултет на Щатския Университет на Пенсилвания (University of Pennsylvania ).

 На следващата сутрин след като “Кулите Близнаци” се срутиха, ветеринарните специалисти в района разбрали, че автобусът на Мобилната болница за кастрация и стерилизация на животни (M.A.S.H) никога не е бил зареждан с необходимите медицински консумативи. Поради това Калвиг, Шортър и Галви донесли от своите болници различни медицински материали (консумативи) като: флуидни разтвори, антибиотици, медицински маски, превързочни материали и интравенозни катетри. Ветеринарните техници Миранда и Куист помогнали при подреждането на тези консумативи.Скоро се появил и нов проблем. Хората, които живеели в “евакуационната зона”, но били на работа в други райони по времето, когато “Кулите” се срутиха, не били допуснати от властите веднага да се завърнат у дома и да вземат домашните си любимци. Наложило се ветеринарните специалисти да се грижат за тези животни, след като те били евакуирани от доброволци. “В един момент към мене се приближиха двама медици, които бяха спасили две кучета от жилищна сграда наблизо.”, припомня си доктор Калвиг. “Първо ги приютихме в Мобилната болница (M.A.S.H ), а после ги закарахме на сигурно място в нашата ветеринарна клиника, докато бъдат открити стопаните им и ги приберат. Започнах да водя списък на хората, които идваха в Мобилната болница за да съобщят за изгубено или изоставено животно.”.

Чисто новата Мобилна болница за кастрация и стерилизация на животни, наричана на галено “Флиртаджийката” или “Миш-маш” (M.A.S.H), на клона на “Сдружение срещу насилието над животните” в окръг Съфолк беше разположена за първи път край мястото, където “Кулите Близнаци” се срутиха на 11 септември 2001-а година.

Снимките са предоставени от клона на “Сдружение срещу насилието над животните” в окръг Съфолк (Photo courtesy of Suffolk County SPCA ).

 Все повече ветеринарни специалсти започнали да пристигат в района на бедствието. Гарви разказва, че местните ветеринарни асоциации  оказали неоценима помощ като призовали своите членове да помогнат и да изпратят консумативи. Калвиг била помолена да изготви графици на необходимите доброволни смени, които да бъдат поети от ветеринарните лекари и техници. През следващите седем седмици нямало нито една дежурна смяна, която да останала незаета.

“Малко по-рано няколко кучета бяха пропаднали сред развалините на разрушените при атентатите небостъргачи  и бяха получили леки травми.”, разкава доктор Чарос. “Трябваше да ги докараме до Мобилната клиника, за да им бъдат влети интравенозно  медикаменти. Пред автобуса започнахме да подготвяме пункт, на който животните да бъдат почистени. Постепенно изградихме 10 или 12 подобни пункта.”. Доктор Гарви разказва, че много скоро  разбрали, че кучетата са покрити със сажди от дим, с прахоляк и със Бог  знае, какво още, да не споменаваме, че по тях имало и човешки останки.  Кучетата трябвало да бъдат изкъпани, когато водачите им ги връщали от района на разрушените  небостъргачи. При подготовката на баните ветеринарните специалисти демонстрирали истински умения за импровизация. “Срязвахме наполовина пастмасови, галонови бутилки за вода  и ги свързвахме към уличните противопожарни кранове, разказва доктор Шортър. “Слагахме в бутилките препарати за измиване и течен сапун, след което потапяхме в тях кучетата и ги измивахме с гъба. През първия ден имаше няколко случая на леки наранявания на животните при тази процедура. Някои от тях леко се порязаха, имаха малки ранички по лапите или получиха раздразнение на очите. Използвахме големите бутилки за вода само през първите дни. След три, четири дни получихме походен душ.”. Студената вода, която течеше от походния душ смесвахме с топла от фритюрник за пуйки, за да може животните да бъдат къпани. Доктор Чаръс разказва, че те са започнали да ползват хлорхексидин (антисептичен медикамент) и малко пероксид (силен окислител), за да почистят  козината на животните и да й предадат приятен аромат. Първите специалисти, които пристигнали на помощ, установили правила за работа, за да може новопристигащите да се ориентират бързо и да знаят какво да правят. “Всеки трябваше да спазва тези правила”, разказва доктор Чаръс. “Това не беше нещо, което подлежеше на обсъждане. правилата бяха ясни: Не усложнявхме нещата. Взимахме предвид различните фактори, с които се сблъскваме – околна среда, часово време, метеорологични условия.”. Случаите, с които ветеринарните специалисти се занимавали, варирали от обикновена дехидратация, през диария предизвикана от стрес, раздразнение на очите,  до пациенти нуждаещи се от неотложна помощ. “Спасително куче бе пропаднало в дупка от развалините и устата, ноздрите, ушите, очите и т.н. бяха пълни с мръсотия, така че почти не можеше да диша.”, разказва доктор Гарви. Водачът го довел при тях. “За щастие, успяхме да освободим дихателните му пътища. Това бе 13-годишната Белгийска овчарка Уоз (слаб, хрисим човек” Wuss), полицейско куче от Сейнт Луис. Полицай Крис Кристенсън буквално скочил в колата си със своето куче сутринта на злополучния вторник и подкарал направо към Ню Йорк. Кучето Уоз тутакси навряло муцуна в мръсотията на развалините и едва не се задушило. Докараха го посиняло, но след проведеното лечение всичко беше окей. След няколко дни, , Уоз колабира вседствие топлинен удар и изтощение. Тогава казах на водача да прибере Уоз в къщи и той го стори без да се замисли. Доведе по-късно друго спасително куче  за издирване и спасяване на хора на име “Либърти”. На четвъртия ден от катастрофалните събития докторите Калвиг и Шортър се завърнали в клиниката си. Там Калвиг, Куист, Миранда и Таня Уинклър, която работела на рецепцията, продължили да изготвят графици за смените на ветеринарните лекари и техници, които дежурели на мястото на атентатите. Екипът от клиниката изготвил разяснителни материали с информация за новопристигащите доброволци. От тях те можели да научат - какво да носят със себе си, какви дрехи е най-подходящо да облекат, къде да отидат, когато пристигнат, какво да очакват от ситуацията, към кого да се обърнат, за да ги въведе в нея, как най-лесно да стигнат до там и какви документи за самоличност да представят. Калвиг, Шортър и колегите им накрая се заели с организацията на ветеринарната мисия  в района на развалините и оказвали помощ и на доброволците. Те организирали доставките за мисията, координирали обажданията на хора от цялата страна и разпределението на дарената кучешка храна. Ветеринарните специалисти в района на разрушените при атентатите небостъргачи  им се обаждали, когато се нуждаели от каквото и да било. Преди да се отправи към района на катастрофата, всеки спасителен екип се отбивал задължително при ветеринарните специалисти от Мобилната болница (M.A.S.H ). Решено било мисията на всеки екип за издирване и спасяване да продължава точно определено време. Опасността, че участниците в спасителните операции може да изпаднат в състояние на дехидратация, притеснявала най-много лекарите. Поради това на кучетата в екипите били вливани флуидни разтвори преди и след участие в мисия. Когато доставките на консумативи станали редовни на лапите на всяко куче, което отивало на мисия, започнали да обуват предпазни боти. “Нашите служители на реда  придружаваха  до домовете им хората,  за да вземат домашните си любимци и някои дребни вещи. Те донасяха домашните любимци до Мобилната болница където ги преглеждахме, диагностицирахме и лекувахме. След това връщаха хората обратно в района на “Кей 40”, разказва доктор Грос. “Ние лекувахме в Мобилната болница всички спасителни кучета, а също така и тези, които психолозите ползваха при терапията на хора, преживели  шокиращите събития. Животните се преглеждаха и лекуваха и в тентите, които бяха изградени около Мобилната болница. Лекувахме и водачите и от време на време някой пускаше шегичка за “конските доктори”, които се грижат вече и за хора. Промивахме очите на водачите на кучета с физиологичен разтвор и им оказвахме първа помощ като третирахме повърхностните им рани и охлузвания. Най-важната задача на ветеринарните специалисти беше грижата за дехидратираните кучета. Основно им вливаха интравенозно физиологични разтвори. Тези събития приличаха на сцени от военен филм. Кучетата трябваше да бъдат рехидратирани и организмът им да бъде прочистен от токсичните  вещества, които бяха поели при спасителните операции сред разрушенията. Къпането и промивките бяха основни манипулации.  

След първите дни на съвместна работа в района на атентатите ветеринарните специалисти изградили стройна система за координация на дейността си през следващите седмици. Хората от клона на “Сдружение срещу насилието над животните” в окръг Съфолк организирали дейността на Мобилната болница. При доктор Гарви постъпвали сигналите за спешни случаи, подавани в “Центъра за ветеринарномедицинска помощ ” и той бил лицето, отговарящо за контактите с другите звена. Доктор Чаръс бил ръководител на ветеринарните специалисти, които работели в района на атентатите, а докторите Калвиг и Шортър били лицата за контакт с ветеринарната мисия и изготвяли графиците за смените на участниците в нея. Те също така отговаряли за координирането на работата на доброволците и на доставките. Доброволците са убедени, че не е случаен фактът, че местните ветеринарни специалисти изпъкнали като лидери на мисията,  която била осъществена с усилията на цялата нация. “Първите и най-важни действия при всяко бедствие трябва да бъдат предприети от местните хора”, каза доктор Гарви. “Така трябва да бъде!” Доктор Калвиг добавя: “Не зная дали някога изобщо е имало по-мащабна ветеринарна мисия, организирана на доброволен принцип?! Тя се оказа изключително успешна!....Тези кучета успяха да участват в тежките спасителни мисии сред развалините благодарение на грижите на всички ветеринарни лекари и техници, които се появиха сякаш по чудо! Тези хора изоставиха семействата си, работата си, за да бъдат там долу, край разрушените небостъргачи ”, разказва тя. “Като ветеринарни специалисти ние се раздадохме до краен предел увеличавайки шанса на хора и кучета за оцеляване изпод развалините. Траен резултат от работата на ветеринарните специалисти бе създаването на “Нюйоркски екип за спешна ветеринарномедицинска помощ” (New York City Veterinary Emergency Response Team (VERT). Тази група установи близки контакти с кметството  на Ню Йорк. Констатацията бе, че градските служби не са били подготвени да реагират при бедствие, и трябва да бъде изготвен план за действие при бъдещи бедствени ситуации. Планът, изготвен от “Нюйоркския екип за спешна ветеринарномедицинска помощ” (VERT), беше задействан през 2011-а година, когато ураганът Ирен приближаваше Ню Йорк. (За щастие, ураганът не удари Ню Йорк толкова сериозно, колкото прогнозираха.)  Работата в района на разрушените при атентатите небостъргачи създаде емоционална връзка между хората, които участваха във ветеринарномедицинската мисия, и ги свърза за цял живот. Малка група от специалисти поддържат постоянен контакт. Сред тях беше покойният доктор Клиф Карнок, а също така и доктор Пам Мокс.“Между нас и тези хора съществува силна емоционална връзка”, казва доктор Шортър. “Ние ще ги обичаме завинаги и те ще ни обичат завинаги, само защото сме преживели заедно това! Това е един от тези моменти в живота, когато знаеш, че си постъпил правилно!”