Балканска база данни за идентификация на домашни любимци (със снимки)

В един съвършен свят всеки дом трябва да има куче и всяко куче трябва да има свой дом

BGEN
Нерегистрираният микрочип е 100% безполезен!

Въведете внимателно идентификационният номер.

 
ИЗГУБЕНИ НАМЕРЕНИ

Rating for balkanpet.net

Анализи и гледни точки

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛЕН АКТ – ПОСТАНОВЕН ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ НА ЩАТА ХАВАЙ:

“ЗАЩИТА ПРАВАТА НА КУПУВАЧИТЕ НА КУЧЕТА”
16.03.2012

 Камара на представителите към 26-то Законодателно събрание, 2012, на щата Хавай                  Законопроект 2161

.......................................................................................................................................................


Проект на законодателен акт – проектозакон,

ПОСТАНОВЕН ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ НА ЩАТА ХАВАЙ:

ПАРАГРАФ 1: С цел подобряването му - щатското законодателство на Хавай се изменя чрез нов проектозакон, който се нарича:

ПРОЕКТОЗАКОН ЗА “ЗАЩИТА ПРАВАТА НА КУПУВАЧИТЕ НА КУЧЕТА

  1. Определения. Да бъдат разбирани по следния начин, когато са споменати в този проектозако, освен ако контекстът не предполага друг смисъл.

-          “Продавач” означава субект, който е продал две или повече кучила през предходната календарна година. Той трябва да притежава развъдник за кучета или магазин за домашни любимци. Това определение не се отнася до организациите с идеална цел за защита на животните, които подпомагат осиновяването на кучета.

-          “Негодно за продажба” се отнася до всяко куче, което страда от някаква болест, деформация, нараняване, изменение на физическото му състояние или какъвто и да е генетично унаследен, или вроден дефект. Всичко, което уврежда сериозно здравето на кучето, го прави “негодно за продажба”. За да е в сила това основание, трябва да е възможно откриването и  диагностицирането на тези увреждания. То ще бъде в сила и ако те най-вероятно са настъпили непосредствено преди или по време на продажбата на кучето и доставката му на купувача.

-          “Ветеринар” означава лицензирано лице, което има правото да практикува ветеринарна медицина съгласно глава 471-а от законодателството на Хавай.

  1. Здравни досиета, ветеринарни здравни сертификати

a. По време на продажбада продавачът трябва да предостави на купувача“здравно  досие” на  кучето, в което са описани следните факти:  

  1. Породата (породите) на кучето, ако е известна. Ако тя не е известна, то това трябва да бъда посочено в здравното досие на кучето.
  2. Ако животното е рекламирано или представено като куче с “доказауемо родословно дърво”, то трябва да бъдат посочени името и адреса на организацията, която е удостоверила и регистрирала родословието на неговата майка и баща. 
  3. Датата на раждане на кучето. Продавачът може да посочи приблизителната му рожденна дата, ако кучето не се рекламира или не се продава като родословно с доказано родословно дърво или с “доказуемо родословие“
  4. Полът на кучето.
  5. Цветът на кучето и евентуални  петна.
  6. Всички известни ваксинации, извършени  на кучето. Да бъдат посочени ваксините, които са поставени на кучето преди да бъде продадено, датите и името на лицето извършило ваксинациите .
  7. Списък на всички заболявания, болестни състояния или неблагоприятни условия, на които кучето е изложено или е било подложено към момента на продажбата му.
  8. Списък на всички случаи, при които (докато е било собственост на продавача) кучето е било лекувано от ветеринарен специалист или са му били прилагани медикаменти за лечение на заболявания или физически неразположения.
  9. Всички видове противопаразитни препарати, за които се знае, че са прилагани на кучето, дозите които са му давани и датите, на които е ставало това.

10.  Декларация, подписана от продаваача, в която трябва да са посочени имената и адреса му. Чрез нея той декларира истинността на цялата информация, която предоставя в здравното досие на кучето.

b.  В допълнение към “здравното досие” продавачът трябва да предостави на купувача “сертификат за здравословното състояние на кучето”. Той трябва да е издаден от ветеринарен специалист - не по-рано от 21 работни дни преди датата на продажбата на животното. Вместо този документ продавачът може да предостави “декларация за добро здравословно състояние на кучето”, която издава и подписва лично.

“Сертификатът за здравословното състояние на кучето, издаден от ветеринарен специалист, трябва да:

1. Удостоверява, че не е установено продаваното куче да е носител на заразна или инфекциозна болест.

2. Удостоверява, че не е установено продаваното куче да е носител на някакъв генетично унаследен или вроден дефект, който може да бъде открит при обстоен преглед.

3. Удостоверява, че по време на прегледа не са установени признаци на паразитно заболяване.

4. Сертификатът трябва да е подписан от ветеринарния специалист, който го е издал. В него трябва да са посочени адреса му и датата, на която е проведен прегледът на кучето.

c. Ако продавачът предоставя на купувача

“Писмена декларация за добро здравословно състояние на кучето”, то тя трябва да:

1. Гарантира, че не е установено продаваното куче да страда от заразна или инфекзиоцна болест и не проявява никакви симптоми на подобни заболявания.

2. Гарантира, че не е установено продаваното куче да страда от паразитно заболяване и не проявява никави симптоми към датата на продажбата.

3. Включва предупрежедение, което да бъде написано с главни букви и по същество да бъде формулирано така:

 “ТАЗИ ПИСМЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ НЕ ГАРАНТИРА, ЧЕ ТОВА КУЧЕ Е  ПРЕГЛЕДАНО ОТ ВЕТЕРИНАРЕН СПЕЦИАЛИСТ. ПРЕПОРЪЧВА СЕ, КУПУВАЧЪТ НА КУЧЕТО ДА ГО ЗАВЕДЕ НА ВЕТЕРИНАРЕН ПРЕГЛЕД, КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО, СЛЕД КАТО ГО ЗАКУПИ.

4. Декларацията трябва да бъде подписана от продавача и купувача в  

            деня на продажбата на кучето.

Продавачът трябва и устно да съобщи на купувача всички обстоятелства, които са описани в параграфите от 1 до 4 на тази Декларация.

3. Обезщетения за понесени вреди от купувачите.

a. Възможно е в рамките на десет работни дни след продажбата ветеринарен специалист да установи, че кучето е било “негодно за продажба” по време на сделката. Той трябва да докаже това с резултати от преглед, от диагностични тестове или от аутопсия, ако животното е починало. (Трябва да бъде доказано, че смъртта му  е настъпила поради влошаване на здравословното му състояние, което е било налице по време на продажбата.)

Ако бъде доказано, че кучето е било “негодно за продажба” по време на сделката, то купувачът има право да се възползва от една от следните възможности:

1. Може да върне кучето на продавача. Той трябва да му възстанови цялата платена сума намалена с данъка, който се дължи при продажбата.

 2. Може да върне кучето на продавача, а той да му го смени с друго. То трябва да бъде на същата цена, но купувачът трябва да има право на избор. Това може да стане, само ако продавачът притежава подобно куче.

3. Купувачът може да задържи кучето, което е закупил. Той, обаче, има право да изиска от продавача да му възстанови всички разходи за ветеринарните грижи за лечение на кучето или за опита то да бъде излекувано. Разходите, които продавачът трябва да възстанови, не може да надхвърлят сумата, която купувачът е платил за кучето. Тя се намалява с акциза, който е дължим при продажбата. Правото на възстановяване на разходи за лечение може да бъде приложено само по преценка на ветеринарен специалист, към който купувачът се е обърнал. Той трбява да прецени, че заболяването на кучето може да бъде лекувано посредством адекватни и общоприети

ветеринарномедицински процедури. Сумите, платени за тях, ще бъдат приети за обосновани, ако съответстват на таксите за подобни процедури при другите ветеринарномедицински практики в района. Не трябва да бъдат възстановянани разходи за преглед, дигнастициране и лечение на куче, което в съответствие с този проектозакон е било определено като “годно за продажба”. Ако ветеринарен специалист постанови, че кучето на даден купувач е нелечимо болно, то последният може да се възползва от правата си:

#1 - да върне кучето на продавача и той да му възстанови парите, които е платил, но без данъка.

#2 - да върне кучето на продавача и да си избере друго куче на същата цена.

b. Пояснение във връзка с изложеното по-долу в този раздел:

 Ако ветеринарен специалист открие, че дадено куче страда от чревни или външни паразити, то това не е основание да бъде обявено за  “негодно за продажба”. С изключение на случаите, когато кучето е сериозно болно и се нуждае от клинично лечение или ако почине поради усложнения, предизвикани от паразитите. Куче не може да бъде обявено за “негодно за продажба”, ако получи нараняване или заболее след момента на продажбата му.

Купувачите имат право на обезщетения по параграф „а“ и когато се окаже, че и кучето което са получили в замяна, е “негодно за продажба”.

c. За да предяви иск за обезщетение, купувачът трябва да разполага с медицинско заключение от ветеринарен специалист. В него трябва да е описано заболяването на кучето и дали то е носител на генетично унаследен или вроден дефект. Ако животното е починало, трябва да бъдат описани причините за смъртта му. Ако разполага със заключение от ветеринарен специалист, купувачът може да поиска да му бъдат върнати парите за закупуване на кучето. Той може да поиска то да бъде разменено с друго или да го задържи като му бъдат възстановени разходите за неговото лечение. Купувачът може да поиска покриване на разходите за ветеринарномедицински грижи при заболяване на кучето или при генетично унаследен, или вроден дефект. Медицинското заключение от ветеринарен специалист се заплаща от купувача на кучето. В него трябва да бъдат посочени:

 1. Името и адреса на купувача.

 2. Датата, на която е извършен преглед на кучето.

 3. Породата и възрастта на кучето, ако са известни.

 4. Декларация, че точно ветеринарният специалист, който е издал заключението, е прегледал кучето.

 5. Декларация, че кучето е носител или е било носител на болест или дефекти,

описани в параграф b. Поради това то е “негодно за продажба” или е настъпила неговата смърт.

 6. Обстойно описание на резултатите от преглада на кучето, от направените му диагностично-медицински тестове или от аутопсията му, ако то е починало.

 7.  Лечението, което е предложено, ако е небходимо такова. Да бъдат посочени реалните или очакваните разходи за лечението на кучето. Те се отбелязват, ако купувачът е решил да не връща кучето. В този случай той може да поиска  да му бъдат възстановени разходите за положените ветеринарни грижи при лечението на кучето или опитите то да бъде излекувано.

 8. Заключението трябва да е подписано от ветеринарния специалист, който го издава. В него трябва да са посочени името, адресът и телефонният му номер.

d.  Купувъчт трябва да уведоми продавача, ако разполага с ветеринарномедицинско заключение за влошено здравословно състояниена кучето. Той може да поиска обезщетение, ако бъде доказано, че по време на продажбата кучето е било болно или е носител на наследствен дефект. Ако то е починало, трябва да бъде доказано, че смъртта му е настъпила поради обстоятелства, които са възникнали по време на продажбата или преди това. Купувачът трябва да съобщи на продавача - името, адреса и телефонния номер на ветеринарния специалист, издал заключението. Това трябва да стане в рамките на два работни дни от издаването на ветеринарномедицинското заключение (ветеринарномедицинския сертификат). Купувачът губи право на обезщетение, ако не уведоми продавача за влошеното състояниена кучето. Губи го и ако животното не бъде подложено на лечението, препоръчано от ветеринарния специалист, който му е поставил диагнозата.

е. Не по-късно от 14 работни дни след като е получил ветеринарномедицинското заключение, продавачът трябва да върне парите на купувача или да му възстанови разходите по лечението на кучето. В заключението трябва да е декларирано, че кучето е било “негодно за продажба” или е починало поради причини, които са го направили “негодно за продажба” (съгласно този проектозакон). След като получи заключението на ветеринарния специалист, купувачът трябва да го предостави на продавача в рамките на пет работни дни.

4. Продавачът уведомява купувача, че кучето е болно или има вроден дефект.

a. Никой не може да продава куче, за което знае, че е болно или с вроден дефект, без да предостави на купувача ветеринарномедицинско заключение в писмен вид. То трябва да е издадено от специалист и в него да е описано заболяването, от което страда животното по време на продажбата или вроденият дефект, на който е носител.

b. Продавачът и купувачът трябва да се запознаят  с медицинското заключение и да го подпишат.

c. Продавачът не носи отговорност за обезщетенията, които са описани в параграф 3a, ако по време на продажбата е предоставил на купувача ветеринарномедицинско заключение в писмен вид. Описаните в него здравословни проблеми няма да може да дадат основание на купувача по-късно да поиска да върне кучето.

d. Ако, обаче, продавачът е предоставил на купувача “Декларация за добро здравословно състояние на кучето”, то той носи отговорност да го обезщети съгласно параграф 3a. Това задължение е в сила дори и ако по време на продажбата е съобщил на купувача, че кучето има здравословни проблеми.

5. Право на продавача да оспори искането на купувача за обезщетение.

a.  В рамките на два работни дни след като е информиран от купувача, че кучето се е оказало “негодно за продажба”, продавачът може да поиска животното да бъде прегледано от избран от него ветеринарен специалист. Продавачът е длъжен да заплати таксите за ветеринарни грижи, включително за медицинско-диагностични тестове или за аутопсия, ако кучето е починало.

b. Възможно е кучето да е хоспитализирано и да не може да бъде транспортирано. Тогава ветеринарният специалист, ангажиран от купувача, трябва да предостави цялата информация по случая на своя колега, който е избран за консултант от продавача.

c. Ако кучето не е хоспитализирано, то купувачът е длъжен да го предостави в рамките на два работни дни. Този срок започва да тече, след като продавачът му е съобщил, че иска животното да бъде прегледано от избран от него ветеринарен специалист. Ако това не бъде изпълнено, продавачът не задължен да замени кучето с друго, да върне парите, които е получил за него или да възстанови разходите по неговото лечение.

d. След като кучето бъде прегледано и изследвано, купувачът и продавачът може да постигнат споразумение в съответствие с разпоредбите, които ще влязат в сила с въвеждането на този проектозакон. Ако те не постигнат съгласие в рамките на 14 работни дни, след като кучето е прието за изследване, то всяка от страните може да заведе иск в съда по компетентност.

 

6. Кучета, които са регистрирани, с доказано родословие  или кучета които са с доказуемо родословие.

 

a. Продавач рекламира или представя по друг начин дадено куче като

регистрирано “с доказано родословие” или че е “с доказуемо родословие”. Тогава трябва да предостави на купувача в момента на сделката следната информация:

1. Името и адреса на лицето, което е отгледало чистопородното куче ( развъдчика )

2. Имената и регистрационните номера на “майката” и “бащата” на кучето.

3. Името и адреса на организацията, която е удостоверила родословието на “майката” и “бащата” на кучето, след което е издала съответните регистрационни сертификати.   

 

b. Продавачът трябва да предостави на купува всички необходими документи, за да може кучето да бъде регистрирано, че е “с доказано родословие”. Това трябва да стане в рамките на 120 календарни дни от датата на продажбата.

c. По време на сделката купувачът може да поеме писмено задължение да предостави на продавача ветеринарномедицински сертификат, с който се удостоверява, че кучето е кастрирано. Тогава продавачът може да спре процедурата по регистрация на кучето докато не получи от купувача съответния сертификат. Ако той го предостави след като са изминали120 календарни дни от продажбата, то продавачът разполага с още десет дни да осигури всички документи, необходими за регистрацията на кучето.

d. Съществува още един случай, когято продавачът може да предостави тези документи, след като периодът от 120 календарни дни е изтекъл. Това е възможно, ако животното е внесено от друга страна ( извън Съединените Щати). Тогава продавачът трябва да уведоми писмено купувача. Той трябва да определи приемлив срок, в който ще предостави регистрационните документи.

 е. Ако продавачът не ги предостави в рамките на 120 календарни от датата на продажбата или не уведоми купувача за удължаването на този срок, то тогава последният има право:

1. Може да върне кучето на продавача. Той трябва да му възстанови цялата платена сума. Тя се намалява с данъка, който е дължим при продажбата.

2. Да задържи кучето и да получи обезщетение от продавача в размер на 50 процента от сумата, която е платил за него. Тя се намалява с данъка, който е дължим при продажбата.

 

7. Публично огласяване на клаузите на този проектозакон.

 

a.  Извлечение с основните изисквания и промени, които се въвеждат с този проектозакон, трябва да бъдат публикувани. Те трябва да бъдат достъпни за стопанските субекти (фирмите) и лицата, които касае. “Щатската комисия (департамент) по въпросите на търговията и защитата правата на потребителите” трябва да определи съдържанието на извлечението, което ще бъде публикувано. Те трябва да са съобразени с разедл 91-и от щатското законодателство. В публикуваното съобщение трябва да е посочено следното изискване: “Здравното досие на всяко куче, което е обявено за продажба да бъде предоставено при поискване”.

b. В момента на сделката продавачът трябва да предостави на купувача писмена декаларация. Тя трябва да бъде написана с главни букви и по същество да бъде формулирана по следния начин:

“ПРАВАТА НА СТРАНИТЕ ПО ТАЗИ СДЕЛКА ПРОИЗТИЧАТ ОТ ПОСТАНОВЕНОТО В ЗАКОНИТЕ НА ЩАТА ХАВАЙ. КОНКРЕТНИТЕ ЗАКОНОВИ РАЗПОРЕДБИ СА УРЕДЕНИ ОТ ЩАТСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ХАВАЙ.”

 

8. Санкции (глоби).

 

a.  В допълнение към другите санкции “Щатската комисия (департамент) по въпросите на търговията и защитата правата на потребителите” ще наложи глоба в размер на (определя се за конкретния случай.) щатски долара на всеки продавач, който наруши някоя от разпоредбите на този проектозакон.

b. Сумата от събраните глоби по този параграф трябва да бъдат депозирани в Общия фонд на щата Хавай.

 

ПАРАГРАФ 2: Този закон не касае права и задължения, които са възникнали преди датата на влизането му в сила. Той не касае и санкции, които са били наложени преди това, както и процедури, на които вече е бил даден ход.

ПАРАГРАФ 3: Този закон ще влезе в сила на 1 януари 2013-а година.

Внесен от: Следват подписите на вносителите на 20 януари 2012-а година

Наименование на проектозакона:

 ЗА “ЗАЩИТА ПРАВАТА НА КУПУВАЧИТЕ НА КУЧЕТА

Описание: Задължава продавачите на кучета да предоставят на купувачите определена информация в момента на покупката. Установява правото на купувачите на обезщетения, ако се окаже, че кучето е било “негодно за продажба”. Въвежда задължения и за продавачите, и за купувачите.

Изложеното по-горе описание на законопроекта е само с информационна цел. То не е законова мярка или опит за въвеждането на подобна мярка.