Балканска база данни за идентификация на домашни любимци (със снимки)

В един съвършен свят всеки дом трябва да има куче и всяко куче трябва да има свой дом

BGEN
Нерегистрираният микрочип е 100% безполезен!

Въведете внимателно идентификационният номер.

 
ИЗГУБЕНИ НАМЕРЕНИ

Rating for balkanpet.net

Анализи и гледни точки

НЕКА ВЪЗПРИЕМЕМ КРАЯ НА ЖИВОТА КАТО ЗНАЧИМА ЧАСТ ОТ НЕГО

С напредване на възрастта връзката човек-домашен любимец става по-силна!
30.03.2012

Алис Вилалобос DVM

    Почетен член на Националната Академия на Практикуващите Медицина (DPNAP)

 Хрумна ми една вълнуваща идея! Тя се появи докато в предаване по радиостанция в Кънектикът дискутирах с доктор Дон Де Фордж от какви  грижи се нуждае пациент, който е в края на силите си. (end of life EOL ). Приключвахме дискусия, която продължаваше към 45 минути. Тогава аз възкликнах: “Време е, веднъж завинаги да си кажем, че “краят на живота” е един абсолютно нов и значим етап от него. Учеха ни да оказваме грижи на пациента по време на четири основни етапа от неговия живот. Не ни обучиха обаче да получим професионална квалификация, за да оказваме помощ при настъпването на  изключително важния и неизбежен етап от живота –неговият край. Не придобихме необходимите опит и умения за това. “Трябва да оказваме повече помощ, когато даден пациент е в края на своя живот. В социален план това се налага поради силната емоционална връзка между стопаните и техните домашни любимци. Трябва да помагаме повече, въпреки че поради рецесията хората все по-рядко водят домашните си любимци на преглед.”.

Ние сме обучени да оказваме помощ по време на четири фази от живота на нашите четириноги пациенти:

-          Малки кученца и малки котенца

-          Кучета или котки в зряла възраст

-          Възрастни кучета и котки

-          Кучета или котки в напреднала възраст (гериатрична)

Предлагам да въведем и пети жизнен етап – “в края на живота”. Това е единственият стадий от живота, който може да възникне по време на всички други.

Най-вероятно той няма да настъпи при малките кученца или котенца. Понякога, обаче и това се случва. Нека да започнем да възприемаме края на живота като негов неизбежен етап, който изисква повече внимание. Необходими са и повече опит, и познания за грижите, които трябва да бъдат полагани за пациентите, когато умират.

 

Грижите за пациента в “края на живота се подценяват.

 Изучавали сме, че винаги можем да спестим мъките на животно, което е нелечимо болно, като го приспим. Поради това до скоро много представители на нашата професия подценяваха и недооценяваха необходимостта от грижи за пациента в края на живота.  През последните години се обръща повече внимание на облекчаване на страданията и болките, които изпитват пациентите в критично състояние (palliative care, pain management). Възприе се и концепцията за хоспис-грижи за животни, които са в края на своя живот.  Началото на тази тенденция бе пложено през 2000-та година по време на конгреса на Американската Ветеринарномедицинска Асоциация. Тогава беше представена концепцията за хоспис-грижите за домашни любимци, които аз наричам: “Грижи за лапите”. (Pawspice). През 2001-а година Американската Ветеринарномедицинска Асоциация за първи път одобри решение за въвеждането на: “Насоки за прилагането на ветеринарномедицински хоспис-грижи”. Това стана под натиска на “Движението за оказаване на хоспис-грижи на животни” (Animal hospice movement.). Необходимо е палиативната медицина и хоспис-грижите за пациентите по време на всички фази в края на живота да бъдат изучавани като отделна дисциплина. Те не трябва да се принизяват до прелюдия към евтаназия.

 

ОЧАКВАЙТЕ СЪПРОТИВА СРЕЩУ ТЕЗИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ.

Твърде дълго специалистите в нашата професия  не обръщаха внимание на необходимостта от грижи за пациентите в края на живота. При това положение, смятате ли, че ще бъде възприета концепцията за пети етап от живота на пациента? За някои представители на нашата професия е напълно естествено да не приемат въвеждането на нови концепции или специалности. Представителите на старата школа не обръщаха особено внимание на необходимостта от грижи за пациентите в края на живота. Всъщност, един колега с богат професионален опит ми сподели, че е против прилагането на палиативна медицина и въвеждането на хоспис грижи за животни. Според него: “те само отлагат настъпването на неизбежния край”. Той ми каза това в един асансьор по време на конгрес през лятото на миналата година в Сейнт Луис. Други колеги избягват да коментират приближаването на края на живота на пациента, защото се притесняват. Не трябва да изпитваме неудобство от това да обсъждаме с нашите клиенти очакваната кончина на техните  любимци. Ние трябва да им разяснявяме, че ни е грижа за любимите им животни и сме готови да им помогнем.

 

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА БОЛКИТЕ И ОБЛЕКЧЕТЕ ТЕХНИТЕ СТРАДАНИЯ.

Звучи смущаващо, но през по-голямата част от 20 век във ветеринарната медицина не си правеха много труда да облекчават болките, които пациентите изпитват или направо не се интересуваха от това. Подтискането и контролирането на болката се прилагаше рядко. Изключения се правеха при по-сложни процедури, като например ортопедичните операции. Това, че не си правихме труда да облекчаваме болките, не означава, че нашите пациенти не ги изпитваха и не страдаха. Пропускахме този момент. Повечето от нас, които завършихме ветеринарна медицина преди 1990-а година, с покруса си спомняме колко много пациенти се възстановяваха след операция, без да им бъдат давани каквито и да е болкоуспокояващи. Подтискането (управлението) на болката вече е нещо нормално в съвременната ветеринарна медицина.

 

“КРАЯТ НА ЖИВОТА” Е УНИКАЛЕН ЕТАП.

С каква цел открояваме “края на живота” като отделен етап? Съвременните ветеринарни лекари и служителите им трябва да бъдат обучени да усещат чувствата на стопаните на домашните любимци. Те трябва да могат да оказват психологическа и емоционална подкрепа. Необходимо е към клиентите да бъде подходено със състрадание. Да им бъде оказана помощ по време на трудните дни в края на живота на техния домашен любимец, по тежкия път към неговата кончина. Оказването на емоционална подкрепа изисква да притежавате определени умения. Трябва да можете да помагате на клиенти, които изпадат в униние, както и на тези които не могат да се справят със своята скръб. Необходимо е да бъдете в подкрепа на хора, които са в състояне на депресия и дори са склонни към непредвидени действия. Важно е да можете да прецените на кои от клиентите да окажете подкрепа и кои да насочите за консултация към “Асоциацията в подкрепа на претърпелите трагична загуба на домашен любимец ”. (Association for Pet Loss and Bereavement ). Уменията да оказваме психологическа помощ на стопаните на домашни любимци, да облекчаваме болките и страданията на животните  ни помагат да стигнем до някои плюсове на евтаназията. Тя ни помага да осигурим спокоен и безболезнен край на мъките”. Тя е крайъгълният камък на уникалните ветеринарномедицински процедури, които открояват грижите за домашния любимец в края на живота му от тези, които се полагат през другите етапи от неговото развитие.

 

 Домашният любимец Лазар (Лазаръс - Lazarus ) с Каролин Дейвис от хосписа за животни “Студио сити” в щата Калифорния. Лазар постъпи там с остра лимфобластична левкемия (lymphoblastic leukemia ) преди три години. Преди 18 месеца той се разболя от холангиохепатит (cholangiohepatitis), а преди 7 месеца получи чернодробна недостатъчност. Кучето разви и асцит (ascites) (събиране на течност в коремната кухина, придружено с подуване на корема), понижиха се нивата на серумни протеини (белтъци - serum protein) в организма му и получи анемия.Състоянието на кучето Лазар се подобри благодарение на хепатоцитният растежен фактор (hepatocyte growth factor) в супернатантния серум извлечен от стволови клетки. Те са отгледани в лабораторията на Рик Вулие - Лекар, специалист по ветеринарна медицина (DVM), доктор на науките (Ph.D) от “Калифорнийски университет, Дейвис (UC Davis). Кръстен твърде сполучливо на библейския герой, който възкръсва, Лазар живя два пъти по-дълго отколкото очакваха и в най-смелите си мечти специалистите от екипа на хосписа за домашни любимци - “Лапичка-хоспис”. (Pawspice).

 

 

КОГА ЗАПОЧВА ЖИЗНЕНИЯТ ЕТАП: “В КРАЯ НА ЖИВОТА”!

За много възрастни  се смятат тези индивиди, които се намират в последната четвърт от очакваната продължителност на живота им. Всеки от нас познава жизнени хора в гериатрична възраст. Те остават в добро здраве до 80-те и дори до 90-те години от своя живот. Животните също може да останат жизнени и здрави до твърде напреднала възраст (Тя се определя в зависимост от нормалната за вида им продължителност на живота.). Изживяването на определен брой години не означава непременно и физиологическо остаряване на организма. То е индивидуално за различните индивиди. Поради това не трябва да смятаме, че нашите здрави домашни любимци са в края на живота дори и да са много възрастни. Възможно е да изминат години преди да настъпи краят.

Затова трябва да различаваме “етапа на напреднала възраст” от “края на живота”, който може да настъпи през всеки един жизнен етап.

Предлагам да приемем, че даден пациент е в края на живота, когато е диагностициран с нелечимо заболяване, което може да причини смърт. (a life-limiting disease). Подобна диагноза би трябвало да е ясен знак за настъпването на уникалния жизнен етап: в края на живота. Много от тези пациенти може да изглеждат в добро здраве, когато откриете, че страдат от нелечима болест. Може да се окаже, че им остава не повече от година живот. Жизненият етап в края на живота може да настъпи по всяко време. Пациентът може да получи смъртоносна травма или да се разболее от нелечима болест, независимо на колко години е. 25 процента от кучетата - домашни любимци умират от ракови заболявания преди да навършат десет години. При тези, които надживеят тази възраст, смъртността свързана с онкологични заболявания е 50 процента. Една трета от домашните котки на различна възраст умират от рак. Сред основните причини за смъртността при домашните любимци са и други нелечими заболявания –органна недостатъчност, мускулоскелетните нарушения, както и неврологичните нарушения.

 
 

ТРИТЕ ФАЗИ НА ЖИЗНЕНИЯ ЕТАП: “В КРАЯ НА ЖИВОТА

Краят на живота може да бъде разделен на три фази: ранна, средна и късна. Нелечимите болести може да бъдат открити, когато са в различен стадий на своето развитие. Много животни може да бъдат стабилизирани, дори когато са доведени във вашия кабинет в тежко или много тежко състояние. Някои пациенти с нелечими заболявания могат да бъдат стабилизирани за известно време, ако бъде приложена адекватна терапия. При повечето болести се прилагат общоприети методи на лечение. Например, при бъбречни или сърдечни заболявания, диабет, лимфома, рак на костите и т.н. При пациенти, които са жизенни и изглеждат здрави, но са в ранната фаза от етапа края на живота, често се прилага агресивно лечение. То може да бъде определено като: последна възможност за преодоляване на болестта. Въпреки това негативната прогноза за състоянието на пациента остава в сила. Трудно е да бъде взето решение, особено когато се отнася до по-възрастните животни.

Хоспис-грижите към тях съчетават милосърдно отношение и грижи за намаляване на болките и страданията им. Те включват и прехвърлянето им в хоспис, когато са на прага на смъртта. Стопаните на много пациенти със смъртоносни травми или нелечими болести търсят ветеринарномедицинска помощ, едва когато са на прага на смъртта. При много животни се поставя диагноза в последните седмици или дни от живота им. При пациенти в късната фаза от края на живота” незабавно ще бъдат приложени всички мерки, заложени в социално-медицинските програми за хосписна грижа за животни. Социалните програми предвиждат да бъде оказана емоционална подкрепа за всички от семейството, което e на път да загуби своя домашен любимец. Обсъждат се нуждите на животното. Дискутира се, как да му бъде облекчен животът му, как да му бъдат спестени предсмъртните мъки  и какви процедури ще бъдат проведени след кончината му (after life services). Медицинските програми дават насоки  как стопанинът да се грижи за домашния любимец в домашни условия; какви болкоуспоковящи да прилага и какви грижи да полага, за да облекчи страданията му. При това положение лекуващият ветеринарен екип подържа контакт с клиента по телефона. Насрочват се нови прегледи на животното във кабинета или у дома. Ветеринарните медици уреждат евтаназията, ако или когато пациентът се нуждае от помощ, за да напусне този свят.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

 Естествено, ветеринарните лекари са тези които помагат на клиентите, чийто домашни любимци умират. Често обаче, без да искат не се справят особено добре. От сега нататък това ще се промени. Разликата от преди е че краят на живота вече е определен като отделен жизнен етап. Посочени са специалните процедури и грижи, които трябва да бъдат прилагани при настъпването му. Необходимо е по-състрадателно отношение към пациентите и техните стопани. На животните трябва да бъдат оказвани грижи, чрез които да бъдат облекчени техните страдания. Всеки пациент да бъде подложен на индивидуален хранителен режим и да бъдат предприети мерки за подсилване на имунната му система. Болните от онкологични  заболявания да бъдат подлагани на химиотерапия. Към всички пациенти трябва да се отнасяме с много любов! Така най-вероятно ще подобрим и удължим  живота на някои животни, които са в ранната и средната фаза от края на своя живот. Повечето любители на животните намират за изключително затрогваща възможността да бъдат оказани специални грижи на домашните любимци в края на живота им. По време на всяка фаза от този жизнен етап  - домашният любимец може да получи медицинска помощ от ветеринарни специалсти или подкрепа от своя стопанин. Пациентите, които са в късната фаза заслужават нашето специално внимание. Ние  ветеринарните специалисти  трябва да приложим най-добрите си умения в сферата на хоспис-грижите. Стопаните, които са силно привързани към своите домашни любимци, а и самите те, трябва да бъдат обгрижвани с уважение и висок професионализъм.

........................................

Доктор Вилалобос е бивш президент на Американската ветеринарномедицинска асоциация в подкрепа на домашните любимци и техните стопани  и настоящ президент на Американското сдружение за ветеринарномедицинска етика